Деветашко плато: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Планина
| name = Деветашко плато
| other_name =
| photo = Osam River857105.JPG
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption = Изглед от Деветашкото плато и течащата в подножието му река Осъм в местността Водопада
| elevation = вр. '''Чуката 555,7 m'''
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Предбалкан]]
| parent_peak =
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 43
| lat_m = 08
| lat_s = 34
| lat_NS = N
| long_d = 24
| long_m = 56
| long_s = 37
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Ловеч]], [[Област Габрово]], [[Област Велико Търново]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Деветашкото плато''' е плато в [[Северна България]], [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Ловеч|Ловеч]], [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Велико Търново|Велико Търново]].
Деветашкото плато се простира в северната част на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], между долините на реките [[Осъм]] на севрозапад и [[Росица (река)|Росица]] на югоизток. На югозапад река Гостинка (десен приток на [[Осъм]]), а на юг река Мъгъра (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]) го отделят съответно от [[Ловчански височини|Ловчанските височини]] и [[Севлиевски височини|Севлиевските весочини]]. Южно от село [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]] чрез ниска седловина (440 м) се свързва с [[Ловчански височини|Ловчанските височини]]. По северното му подножие преминава условната граница между [[Средна Дунавска равнина|Средната Дунавска равнина]] и [[Предбалкан|Средния Предбалкан]].
'''Деветашкото плато''' е [[карст]]ово [[плато]], раположено в Северна България, между градовете [[Ловеч]], [[Севлиево]] и [[Летница]]. Явява се северна граница на [[Предбалкан]]а. Територията на [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/ Деветашко плато] обхваща землищата на 9 села. Там се намират едни от най-големите пещерни комплекси в България и почти всички други видове карстови форми. Характеризира се с ценно [[биоразнообразие]]. Включено е в Националната екологична мрежа „[[Натура 2000]]“.<ref>[http://www.devetakiplateau.org/index.php?option=com_content&view=article&id=5&Itemid=2&lang=bg Сдружение „Деветашко плато“. Кратка характеристика на Деветашкото плато]</ref> Туристическа дестинация с нарастваща популярност. Освен многобройните [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/пещери-деветашко-плато/ пещери в Деветашкото плато], районът е с изключително богата природа, посетителите му могат да се запознаят с богатия бит и култура на местното население, да разгледат много културни, исторически и природни забележителности.▼
Дължината му от запад на изток е 28-30 км, а ширината — до 18 км. Най-високата му точка връх '''Чуката''' (555,7 м) се намира в южната му част, на около 600 м североизточно от село [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]]. Средната му надморска височина е 400-500 м и е наклонено на север. Северозападните и северните му склонове обърнати съответно към река Осъм и Дунавската равнина са стръмни, на места отвесни. Платото е оформено върху долнокредни варовици, които са силно окарстени с въртопи, понори, пропасти, пещери, карстови извори и езера.
Поради карстовия терен почти няма повърхностно течащи реки, а тези които ги има се оттичат на северозапад към [[Осъм]] и на югоизток към [[Росица (река)|Росица]]. От североизточната част на платото извира река [[Ломя]] (десен приток на Осъм). Почвите са предимно сиви горски. Отделни части са заети от благуново-церови гори, а голяма част от билните заравнени части са заети от обширни обработваеми земи и пасища.
На [http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/ Деветашко плато] и по неговата периферия са разположени 17 населени места в т.ч. 1 град и 16 села:
* '''[[Област Ловеч]]'''
:* [[Община Ловеч]] — [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]], [[Гостиня]], [[Деветаки]], [[Йоглав]], [[Смочан]], [[Тепава]];
:* [[Община Летница]] — [[Горско Сливово]], [[Крушуна]], [[Кърпачево]], [[Чавдарци (Област Ловеч)|Чавдарци]];
* '''[[Област Габрово]]'''
:* [[Община Севлиево]] — [[Агатово]], [[Градище (Област Габрово)|Градище]], [[Дебелцово]], [[Крамолин]], [[Малки Вършец]];
* '''[[Област Велико Търново]]'''
:* [[Община Сухиндол]] — [[Коевци (Област Велико Търново)|Коевци]], '''[[Сухиндол]]'''.
В югоизточната част на платото, на протежение от 23,5 км, от село [[Малки Вършец]] до град [[Сухиндол]] преминава участък от третокласен път № 403 от Държавната пътна мрежа [[Севлиево]] — [[Сухиндол]] — [[Павликени]].
По проект по северното подножие на платото трябва да се изгради участък от [[автомагистрала "Хемус"]].
▲
<p>Най-популярните туристически дестинации в Деветашкото плато, ежегодно посещавани от хиляди туристи са:</p>
<p>[http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info/крушунски-водопади/ Крушунските водопади] - една величествена водна феерия, разкриваща уникалността на природата, образуваща единствената в страната травертинова каскада. Гледката е божествено красива.</p>
Многобройни са пещерите и пропастите в местността. Не всички са проучени и пригодени за обикновения турист, повечето представляват интерес най-вече за пещерняците и местните спелеолози. Най-известна е [[Деветашката пещера]]. Има богато минало с доказателства за живот в нея още през Средновековието. Днес е сред трите най-големи местообитания на прилепи в Европа.<ref>http://devetashkoplato.zabelejitelnosti.info</ref>. Освен Деветашката пещера по северозападната и северната периферия на платото са разположени пещерите Кадена дупка, Калева, Руева, Гурлева, Водната, Чавдарска, [[Маарата]] и др.
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-28|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-028.jpg|scale=1:100000}}
== Източници ==
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 163. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
*
[[Категория:Възвишения в България]]
▲* ''Деветашко плато. Биогеографски каталог''. 2002. Христова, Маргарита, Ц. Райнова, И. Райнов (съставители). Семарш, САГИ Лотос, София, ISBN 954-8021-07-2
[[Категория:Плата]]
[[Категория:Предбалкан]]▼
[[Категория:Област Ловеч]]
[[Категория:Област Габрово]]
[[Категория:Област Велико Търново]]
[[Категория:Орнитологично важни места]]
▲[[Категория:Предбалкан]]
| |||