Парси (Индия): Разлика между версии

редакция без резюме
Редакция без резюме
Редакция без резюме
}}
 
'''Парсите''' са етнорелигиозна общност в [[Индия]], [[Пакистан]] и други страни. Говорим език – [[гуджарати]]; каноничната им литература е на [[авестийски]] и [[пехлеви]]. Религиозна принадлежност: зороастрийци.
'''Парсите''' са етнорелигиозна общност в [[Индия]] и [[Пакистан]]. Говорим език – [[гуджарати]]; каноничната им литература е на [[авестийски]] и [[пехлеви]]. Религиозна принадлежност: зороастрийци. В Индия живеят основно в град [[Мумбай]] (Бомбай) и околностите му. Потомци на иранците-зороастрийци от провинция [[Фарс]], дошли в Индия през 7 – 10 век сл.Хр. след завоюването на [[Иран]] от [[арабите]], спасявайки се от преследванията на мюсюлманите. Първоначално слизат на крайбрежието на съвременния [[щат Гуджарат]], впоследствие се преселват в съседната област [[Махаращра]]. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» (обредни постройки), за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Бхабха]]. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обред – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». Навсякъде, където живеят компактно, парсите се обединяват в анджумани – благотворителни обединения, които са място за социални и културни контакти. Парсите издържат множество учебни заведения, болници, култови здания («кули на мълчанието» и агиари - храмове на огъня). Главен храм на парсите е Ираншо в [[град Удвад]] (щат Гуджарат), построен през 1742 г. сл.Хр.; според преданието огънят в този храм е пренесен от Иран и оттогава не е угасвал. В Бомбай се базира Панчаят – главна организация на парсите, която всеки 5 години свиква Световен конгрес на парсите. Парсите посрещат Нова година (Джамшеди навроз) на 31 март с обряда джашан (благодарност). През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.
 
== Произход и история ==
Потомци са на зороастрийци от иранската провинция [[Фарс]], дошли в Индия през 8 – 10 век сл.Хр. след завоюването на [[Иран]] от [[арабите]]. Спасявайки се от преследванията на мюсюлманските владетели, след известно скитане достигат до крайбрежието на съвременния щат [[Гуджарат]]. Впоследствие се разселват в съседната област [[Махаращра]], предимно в района на съвременния град [[Мумбай]]. И днес най-големите общности са в Мумбай и Гуджарат.
 
Съществува легенда, свързана с преселването им в Индия, изложена в съчинението "История на Санджан" (Qeṣṣa-ye Sanjān). Според легендата бежанците с няколко кораба, водени от съветите на астролозите, акостирали на о-в [[Див]] (край бреговете на Гуджарат). Там те бързо научили езика гуджарати. След това, пак по съвета на астролозите, отново тръгнали на път с корабите, попаднали в морска буря и дали обет, ако се спасят, да построят храм на огъня. Впоследствие се добрали до континенталния бряг - до Гуджарат, където получили разрешение от местния владетел Джади Рана да се заселят. Построили град Санджан (наречен така на името на града в Персия, откъдето произхождали). Сключили договор с Джади Рана, включващ 16 точки, определящи правилата на техния живот и дейността на тяхната община: задължавали се да говорят гуджарати, да носят дрехи като на местните хора, да не носят оръжие и други. На новото място - в село Удвада - те построили храм на огъня.
 
Достоверни исторически сведения за парсите преди ХVІІІ в. почти няма. През 1297 г. Гуджарат е нападнат от мюсюлмански завоеватели. Тогава голяма част от парсите се преселват на юг, на територията на сегашния щат Махаращра, в района на днешния град Мумбай.
 
Голяма роля за развитието на парсийската общност изиграва установяването на британското колониално владение в Индия. Парсите са основната общност, заселила се в основания от британците търговски и промишлен град [[Бомбай]] (сега Мумбай). През ХVІІІ в. част от тях се преселва в Калкута. До края на ХІХ в. парсите играят уникална роля в икономическия живот на Индия; едва в началото на ХХ в. и други общности преуспяват в традиционните сфери на дейност на парсите.
 
Впоследствие от Индия големи групи се преселват в китайската област [[Кантон]], [[Хонконг]], Пакистан (около [[Карачи]]), в по-ново време - във [[Великобритания]] и [[Канада]].
 
С течение на времето престават да говорят фарси. Днес индийските парси говорят основно гуджарати, в по-малка степен - [[мартхи]] и английски.
 
== Религия ==
Парсите изповядват [[зороастризма|зороастризъм]].
 
== Обичаи и традиции ==
Всяка година на 31 март парсите отбелязват парсийската Нова година (Джамшеди навроз), като изпълняват ритуала Джашан ("благодарност").
 
== Социални практики ==
Традиционно навсякъде, където живеят по-големи групи, парсите се обединяват в анджумани – общини, занимаващи се с благотворителност и взаимопомощ; анджуманите са и място за социални и културни контакти между членовете на общността. Анджуманите издържат множество учебни заведения и болници. Те поддържат също така агиарите (храмовете на огъня) и «кулите на мълчанието».
 
В Мумбай се намира главната организация на парсите - Панчаят, която свиква Световен конгрес на парсите на всеки 5 години.
 
'''Парсите''' са етнорелигиозна общност в [[Индия]] и [[Пакистан]]. Говорим език – [[гуджарати]]; каноничната им литература е на [[авестийски]] и [[пехлеви]]. Религиозна принадлежност: зороастрийци. В Индия живеят основно в град [[Мумбай]] (Бомбай) и околностите му. Потомци на иранците-зороастрийци от провинция [[Фарс]], дошли в Индия през 7 – 10 век сл.Хр. след завоюването на [[Иран]] от [[арабите]], спасявайки се от преследванията на мюсюлманите. Първоначално слизат на крайбрежието на съвременния [[щат Гуджарат]], впоследствие се преселват в съседната област [[Махаращра]]. Почитат огъня, не погребват мъртвите си, а ги оставят за храна на орлите върху така наречените «кули на мълчанието» (обредни постройки), за да не оскверняват свещените стихии на огъня, водата, земята и въздуха. Членовете на общността се делят на атхорнан (свещенослужители, жреци) и бехдин (миряни). Богатството се смята за резултат от набожността и за религиозна заслуга; основен поминък е лихварството, търговията, в съвременните условия – банкерството. Сред парсите днес има предприемачи, учени, политици, военни дейци, преподаватели. От тяхната среда произхождат: видният деец на индийското освободително движение като [[Дадабхаи Наороджи]], известният ядрен физик [[Хоми Бхабха]]. Сред парсите няма просяци и проститутки, няма парии; единствено 13 семейства в Бомбай спадат към нисшата каста на кхандиярите: тяхно задължение е да извършват погребалния обред – пренасянето на труповете в «кулите на мълчанието». Навсякъде, където живеят компактно, парсите се обединяват в анджумани – благотворителни обединения, които са място за социални и културни контакти. Парсите издържат множество учебни заведения, болници, култови здания («кули на мълчанието» и агиари - храмове на огъня).П Главен храм на парсите е Ираншо в [[град Удвад]] (щат Гуджарат), построен през 1742 г. сл.Хр.; според преданието огънят в този храм е пренесен от Иран и оттогава не е угасвал. В Бомбай се базира Панчаят – главна организация на парсите, която всеки 5 години свиква Световен конгрес на парсите. Парсите посрещат Нова година (Джамшеди навроз) на 31 март с обряда джашан (благодарност). През 2006 г. сл.Хр. според летоброенето на парсите е 1348 г. Общината на парсите е застрашена поради практиката децата от смесените бракове да нямат право да преминат обряда на инициация (навджот), вследствие на което не се смятат за парси; освен това сред парсите са обичайни късни бракове между роднини, поради което общността бързо остарява и намалява числено.
 
== Вижте също ==
218

редакции