'''Абисалното дъно''' е самостоятелна морфоструктура, част от [[океанско дъно|океанското дъно]], разположена непосредствено след [[Континентално подножие|континенталното подножие]]. Разположено е на дълбочина от 3000м.3000 m до 6000м.6000 m и заема около 77% от площта на океанското дъно. Изградено е от [[Базалт|базалтови скали]], припокрити с дълбоководни морски утайки. Характеризира се със слаба [[сеизмичност]] и ниска скорост на вертикалните движения на [[Земна кора|земната кора]]. Абисалните морски [[Утаяване|утайки]] включват предимно карбонатни[[карбонат]]ни тини (главно глобигеринови на дълбочина до 4500м.4500 m), [[кремък|кремъчни]] тини ([[Радиоларии|радиоларийни]]) и червени [[Глина|глинести]] тини. В релефа преобладават абисалните [[Равнина (география)|равнини]], [[Котловина|котловини]], [[Плато|плата]], средноокеански хребети[[хребет]]и, прорязани от дълбоководни ровове (падини).
*Абисални животни - — дълбоководни животни., Обитателиобитаващи на най-големите морски дълбочини. Живеят в рядко населена [[среда]], при вечен мрак, високо [[налягане]], ниска [[температура]]. Някои са със светещи органи. Хранят се с животински или гниещи отпадъци. Включват различни групи [[безгръбначни]] и някои [[риби]].