Брестовица (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ultras as23 (беседа | приноси) |
Ultras as23 (беседа | приноси) |
||
Ред 32:
== История ==
[[Image:Brestovitsa-war-monument.jpg|right|thumb|200px|Паметник на падналите във войните жители на Брестовица]]
Злато и богатства изкопаха от тракийски гроб до Брестовица (снимки)
12.07.2013 08:30; Радко Паунов; 7639; 0;
Археологът Костадин Кисьов пред гроба на тракийския аристократ, представляващ глинен съд, в който са положени останки на починалия и богат инвентар.
Много богато погребение на тракийски аристократ от Филипопол излезе при разкопки на Памук могила до Брестовица. Злато, съдове, стъклени предмети, оръжие и дарове извади оттам директорът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Според него могилата се очертава като фамилна гробница на аристократи, управлявали древния град. За проучванията пловдивската община отпусна 50 000 лева, а кметът Иван Тотев не е на себе си от радост. Могилата е от ІІ - ІІІ век и е много внушителна - висока е близо 14 метра, а диаметърът е й 70 м. По предварителни изчисления е засипана с 25 000 кубика пръст.
"Пет години търсих финансиране, за да я разкрия. Срещнах разбиране от кмета на Пловдив", благодарен е д-р Кисьов. Извадените оттам уникати щели да напълнят цяла витрина в музея. Те се появиха на 2 м под върха на могилата в сряда. Кисьов е категоричен, че такъв пищен гроб на тракийски аристократ от римската епоха не е намиран досега. В огромен глинен съд (питос) са положени даровете на покойника. А погребението е извършено чрез трупоизгаряне. "По всичко личи, че е на знатен тракиец", убеден е археологът. И показва два железни меча, три копия и много лични вещи на починалия. Най-много бие на очи златният пръстен с гема. До него е била поставена бронзова монета. Те я предназначена за подземния лодкар Харон, който трябва да пренесе мъртвия по река Стикс от единия в другия свят. Известно е, че траките са вярвали в безсмъртието. Затова и в гроба е положен целият личен инвентар, ползван преживе от аристократа. Впечатляващи са 4 стъклени балсамария, в които е имало етерични масла. Открити са 4 глинени съда, две бронзови хидрии, предназначени за вода и вино. Дръжките им са оформени с глави на божества. Има и бронзови патери, които са служили за поливане при къпане, а също и купи за храна. Два свещника, завършващи с фигури, сащо са положени в нетипичния гроб. От тях са висяли бронзови лампи за осветление.
"Цялата лична посуда е поставена като дарове, за да му служи в отвъдния живот", разяснява Кисьов. Ден преди това още в самото начало на разкопките археологът откри в северозападната периферя на същата могила вторично погребение, извършено в глинена урна. В нея освен останките на мъртвия са намерени сребърен и бронзов пръстен. Кисьов продължава да търси централното погребение в могилата. Очаква да се появи зидана гробница, тъй като такава е имало в съседство, разрушена частично от иманяри. Те са атакували и Памук могила. От северната й страна са прокопали голям тунел дълъг 13 метра. За щастие не са попаднали на гроб. Не е изключено откритията край Брестовица да надминат тези от Старосел, допускат учени. "Ако се появи гробница, тя ще бъде експонирана и превърната в туристическа атракция", казва Кисьов.
"Мястото е много близо до Пловдив, което подсказва, че тук са погребвани тракийски управници. Те са имали вили в околността и са идвали тук на отдих. В никакъв случай не са били по-прости от нас", смее се археологът. До месец прогнозира, че ще проучи цялостно могилата и благодари за помощта на кмета на Брестовица Любомир Радев - http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2140198
По предание Брестовица съществува отпреди 13 века. В землището на с. Брестовица са открити следи от праисторическо селище, обитавано през [[халколит]]а. Намерени са каменни оброчни плочи с изображение на [[тракийски конник|тракийския конник]], [[сребро|сребърни]] [[монета|монети]] и др.
Сведения за селото,под името "Брестовче" има в регистъра на акънджиите от 1472г.(НБКМ-Сф,ОО - ОАК 94/73,л.67б) и под името "Прастовча" в регистъра на доганджиите-соколари от 1477г.(Извори за българската история,том 10,Сф,БАН,1964г.,стр.161).Селото е старо,съществувало е през Средновековието.
| |||