Сергей Есенин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 50.105.213.13 (б.), към версия на Addbot
м дребни
Ред 57:
През [[1915]] Есенин се премества в [[Санкт Петербург]]. Там се запознава с поетите [[Александър Блок]], [[Сергей Городецки]], [[Николай Клюев]] и [[Андрей Бели]], които оказват влияние върху работите му и му помагат да започне литературната си кариера. През същата година издава първата си стихосбирка и скоро става един от най-популярните руски поети.
 
През [[1916]] Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от [[Първа световна война|Първата световна война]] е освободен от служба. През [[1917]] той се жени повторно за [[Зинаида Райх]], бъдеща съпруга на [[Всеволод Майерхолд]], от която има дъщеря и син. През [[1918]] основава собствено издателство, наречено "Трудовая Артельартель Художниковхудожников Словаслова".
 
През [[1922]] Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка [[Айседора Дънкан]], с която пътува в [[Европа]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. През този период [[алкохолизъм|алкохолизмът]] му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през [[1923]] Есенин се влюбва в актрисата [[Августа Миклашевска]], но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, [[Александър Есенин-Волпин]], за когото той не научава до края на живота си.
 
Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на [[1925]] се жени за четвърти път за София ТолстояТолстая, внучка на [[Лев Толстой]], но скоро се налага да бъде приет в болница. Излиза и заминава за Санкт-Петербург по [[Коледа]] . Отсяда в хотел Англетер и там той прерязва вените си и, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края - Волф Ерлих,. а наНа следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези [[самоубийство]]то му е инсценирано от тайната полиция.
 
Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] едва през [[1966]].