Павелско: Разлика между версии

}}</ref> По време на османското владичество и гръцкия духовен гнет павелци останали със силна вяра в Бог и горди национални чувства. Израз на тази силна вяра е изграждането през 1834 г. на храм-паметник за бъдните поколения. Разрешение за строителството е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на църквата. Срокът за строежа е бил кратък. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни, а времето било драматично. С героизма на това будно родопско население, с твърдата вяра и упование в Бог, храмът бил построен. Срокът бил спазен, черковният купол се извисил над [[джамия|джамийското]] [[минаре]]. Днес черквата "Свети Спас" привлича със своята монументалност - [[кораб (архитектура)|трикорабна]] [[базилика]] с по четири колони и с по пет свода във всеки кораб. Тя има три олтарни [[апсида (архитектура)|апсиди]]. Осветена е през 1836 г. на [[Илинден]] от митрополит Натанаил Пловдивски. Изграждането на камбанарията става през 18651895 г. Тя е на 8 м от църквата, с височина 17 м и е на 5 етажа. Няма равна на себе си в Централните Родопи. Оценявайки по достойнство ролята и значението на този храм за опазване на вярата и националните чувства на българите от този край, а така също и архитектурната и художествената му стойност, бившият ОНС - гр. Смолян с писмо № VIII-538/23.09.1967 г. храмът е обявен за [[паметник на културата]].