Свети Спас (Червен брег): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23:
 
== История и архитектура ==
Представлява еднокорабна и едноапсидна триконхална църква с две полукръглипевници на северната и на южната стена, с полуцилиндричен свод,полузарината в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж - от ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан. Сводът е изцяло от каменен, покрит с каменни плочи (тикли). През последните години, очевидно за предотвратяване на влага и течове в храма, върху каменните плочи са наредени нови керемиди. В [[апсида]]та е прорязано малко тясно прозорче. Над ниската дървена порта е патронната ниша. Вдясно от входа има малка гранитна база от колона.
 
Стените са дебели, без сантрачи или друга система за укрепване. Подът е землен от трамбована червена пръст. На източната стена има полусферична проскомидийна ниша, до нея на северната стена - по малка правоъгълна ниша. На места над южната конхапевница има следи от нова циментова замазка. ВПред центъраабсидата на църквата е разположен голям квадратен камък от преработена основа от римска колона с предназначение на напрестолен камък, около който е разположен паянтов дървен олтар (късна изработка), увенчан с дъсчен кръст.
 
Над входа има фрагмент от ктиторския надпис - оцелели са само няколко букви. През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев, учител в Дупница, преписва надписа над входната врата: ''"Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь (не се чете) вь лето 7103 (написано със старобългарски букви, което съответства на 1595 г.) помени...(не се чете) "''. Този надпис говори не за съграждане на църквата, а за последваща поправка, така че датировката му може да се търси доста по-назад във времето. Според местния краевед Стоил Бонев към 1963 г. надписът, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил все още запазен. <ref>Към 2 юни 2011 г. (църк. празник Възнесение Господне - Спасовден) външната мазилка заедно с външните стенописи и надписи са тотално паднали и загубени. От вътрешните стенописи поради огромната влага са изпопадали 4-5 парчета с площ по около 0,15 до 0,2 кв. метра. От това ,което е останало, както и от публикуваните тук по-раншни снимки, при бързо и бегло сравнение ясно личи структуро-образна прилика със стенописите от Боянската църква. Според твърденията на стари местни хора („от преди турско време“!), както и от сравнението, черквичката е от XI - XII век.</ref>
 
На южната стена вдясно от конхатапевницата са изписани в цял ръст св. св. Константин и Елена, вляво от нея са образите на неизвестен светец и на св. Никола. На източната стена вдясно е изписан светец в кула - вероятно св. Симеон Стълпик. Останалите оцелели фрагменти и образи (в апсидата и на западната стена) са силно повредени и не подлежат на идентификация. Според оглед от 20.02.2012 г., извършен от специалисти от Министирството на културата, БАН и Окр. музей в Кюстендил, тяхното мнение е за уникална ранносредновековна черква, несрещана в Югозападна България.
 
Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата. Изградена е вероятно през османския период (XV-XVI в.), което не е окончателно точно.