Астеносфера: Разлика между версии

'''Астеносферата''' (от [[гръцки език]], ''астенéс'' - "слаб" + "сфера") е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на [[земна мантия|земната мантия]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 700 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].

От физико-механична гледна точка тя е слой, неиздържащ на тангенциалните [[Напрежение (механика)|напрежения]]. Това е слой, който отбелязва повърхностнияповърхностната слойчаст на горната мантия и се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната ѝ [[якост]] е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата[[Температура]]та ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне (която е по-ниска в присъствието на водна фаза). Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км km дълбочина), около които има повишаванеповишена скоросттаскорост на [[Сеизмична вълна|сеизмичните вълни]], което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.