Съгласна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
{{Място на учленение}}
 
'''Съгласната''' (или още '''консонант''') е говорен звук, чието учленение се осъществява с пълно или частично затваряне на [[говорен апарат|вокалния тракт]]. Например „п“ се учленява с пълна преграда, образувана от двете [[устна|устните]], при учленението на „т“ преградата се образува от предната част на езика, която се допира до алвеолите, при артикулацията на „к“ заднатата част на езика се допира до задното небце (велум), „х“ е задноезична [[проходна съгласна]], а „ф“ е лабиодентална проходна съгласна. Звуковете „м“ и „н“ са [[назална съгласна|назални]] (носови), т.е. при учленението им през носната кухина преминава въздушна струя. Преодоляването на преградата или прохода, образувани при затварянето или стесняването на говорния тракт, води до произнасяне на звук, състоящ се предимно или само от шум. Съгласните се различават от [[гласна|гласните]] по това, че при гласните почти няма затваряне на вокалния тракт и в звука им отсъства шум.
 
В [[български език|българския език]] съгласните се делят на [[сонорни съгласна|сонорни]] (й, р, л, м, н), които са само звучни, и шумови, които от своя страна се делят на звучни и беззвучни (виж [[букви и звукове в българския език]]).<ref>Стр. 11-12 от {{cite book |title=Българска граматика |last=Пашов |first=Петър |authorlink=Петър Пашов |coauthors= |year=1999-2005 |publisher=Хермес |location= |isbn=9544596534 |pages=456 }}</ref>