Георги Капчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
{{цитат|Понеже и тъй сме разделени изкуствено, то поне правописът на язика ни да бъде общ и да представлява цялост, което обстоятелство има важно значение при постигането на святата идея, която съществува във всеки българский син - политическата цялост на България.}}
Капчев пише и във вестника на [[Коста Шахов]] „[[Македония (1888 - 1893)|Македония]]“. В 1890 година в брой №26 от 12 април в дописка от името на „българската македонска учаща се младеж“ в Москва Капчев протестира срещу сръбските претенции към Македония. В следващия брой от 19 април излиза голяма негова статия „По повод сръбските претенции на Македония“, в която показва, че основният етнос в Македония са българите и че областта е неразривно свързана с България. В статията Капчев използва значителни отклонения от налагащия се правопис, като например отпадането на краесловния ер, отпадането на ю и замяната му с i + у и други. Подобен правопис използват по-късно авторите на списание [[Лоза (
От февруари 1893 до март 1894 година Капчев отбива военната си служба в българската армия и до 1902 година е адвокат в [[Русе]]. От 1894 година Капчев се включва активно в живота на македоно-одринската емиграция в България. Той е сред основателите на Македоно-одринското дружество в Русе и негов пръв председател до юни 1895 година. Дружеството участва в [[Първи македонски конгрес|учредителния конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в София в 1894 година. В Русе Капчев поддържа тесни връзки със своя съгражданин от Охрид и ръководител на [[Български освободителни братства|офицерското братство]] в града капитан [[Александър Протогеров]]. След [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] Капчев заедно с [[Методий Кусев]], [[Георги Паунчев]] и [[Илия Георгов]] е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония. Капчев е делегат на [[Втори македонски конгрес|Втория македонски конгрес]] в София през декември 1895 година, като участва в седемчленната законодателна комисия, която преработва „Статутите“ на организацията от Първия конгрес. В 1896 година Капчев е сред лидерите на шестхилядния митинг в Русе срещу опитите за вдигане на схизмата срещу [[Българска екзархия|Екзархията]], а в 1897 година издава възвание срещу турските репресии при [[Винишка афера|Винишката афера]].
| |||