Сестри Георгиеви: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
Сестри Георгиеви са първите изпълнителки и издателки на Неделински двуглас. Надежда Георгиева родена на 27.11.1943г., Радостинка Георгиева е родена на 16.05.1952г., Роза Георгиева е родена 10.10.1957г. и Виолета Георгиева- родена 13.01.1964Г. Таланта наследяват от родителите си. Баща им Стефан е записан още 1954г. от Академик Проф. Кауфман и негови изпълнения са нотирани в книгата "
Роза и Виолета завършват музикално училище в Широка лъка а след това и Музикална Академия в гр. Пловдив. И двете работят известно време в Ансамбъл Тракия а Виолета е солистка дълги години в Хора на Музикалната Академия в гр. Пловдив с Диригент Василка Спасова.
Първите записи за дългосвиреща винилова плоча записват през 1986г. а самата дългосвиреща плоча е издадена от Балкантон през 1988г.
90-те години продуцентска къща "Gega" издава сборен диск с Български фолклор с участието на сестри Георгиеви с Неделински двуглас който тираж е продаден само в чужбина.
Интереса към нетрадиционното звучене на
През 2007г. Виолета Георгиева издава CD с "Песни от Неделино" на сестри Георгиеви.
Рецензията както на дългосвирещата плоча така и на CD-то е на Академик Проф.Николай Кауфман, който има най-голяма заслуга в изследването на българския фолклор в това число на
"Когато през 1954г. записвах песните много от думите на певиците и певците не разбирах. Звучаха като старинни, източнославянски, със завоалирани вокали, меко и топло. Много от тези белези СЕСТРИ ГЕОРГИЕВИ са съхранили, но новото време е намерило отражение в езика и мелодиката. Иначе и не може да бъде-те слушат радио, гледат телевизия, литературния език е навлязъл в бита им. Дори необичайни за местната мелодия песни са се промъкнали в репертоара-например,знаменитата родопска балада" Траица брате града градеха". Това е необратим процес - от една страна са забравени десетки старинни образци, от друга - раждат се нови. Това е диханието, животът на песента, срещата на старината с нашето време".
Академик Проф. Николай Кауфман
| |||