Канджи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Канджи''' (на [[Японски език|
== История ==
Неизвестно е по какъв начин китайските йероглифи попадат в [[Япония]], макар че в днешни дни за общоприета се счита версията за това, че първите китайски текстове са внесени в страната от [[будизъм|будистки]] монаси от [[Корея|корейското]] царство Пекче през [[5 век]]. Особено разпространение на канджи датира от времето, в което царува императрица Суико (593-628 г.), когато дипломатическите връзки между Китай и Япония започват да се затвърждават, а с това и необходимостта от владеенето на класически китайски език - все-по осезаема<ref>"Old Japanese: A Phonetic Reconstruction", Miyake Marc Hideo (2003)</ref>.
▲[[Файл:Kanji furigana.png|thumb|left|150 px|Китайски йероглифи за думата ''канджи''.]]
По времето на създаването на китайските знаци, японският език не разполага със собствена писменост. Това е и причината първоначалната употреба на канджи да се ограничава само до изписването на текстове на [[Класически китайски език|китайски език]]. По-късно е създадена и системата "канбун" (漢文 ''kanbun''), която представлява съвкупност от диактрични знаци, с помощта на които японците успяват да преструктурират китайските изречения и чрез добавянето на множество модификатори, в т.ч. глаголни окончания, да ги приведат в съотвествие с правилата на японската граматика. По-късно са създадени и сричковите системи [[Хирагана|хирагана]] и [[Катакана|катакана]], които са ключови елементи в писмеността на съвременния японски език.
Макар и по начало канджи да са същите знаци, които са използвани за изписване и на китайския език, между съвременният облик на системата канджи и този на хандзи (знаците, използвани в [[Китай]]) се наблюдават и някои съществени различия. Това се дължи отчасти на наличието на канджи, създадени в [[Япония]] (вместо взаимствани директно от китайския език), както и на факта, че някои китайски знаци са получили малко или много по-различно значение от това, с което са използвани в Китай.
От друга страна, причина за несъответствието между знаците, използвани в съвременен Китай и Япония, е и опростяването на някои знаци в Япония (наречени по-късно "шинджитай"), както и [[Опростен китайски|опростяването]] на голям брой от [[Традиционен китайски|традиционните йероглифи]] в [[КНР]] през средата на XX век (или т.нар. опростен китайски), които играят ролята на стандартна писменост в Китай. Основна разлика помежду опростяванията в Китай и Япония е, че последното се отнася за значително по-малък кръг от йероглифи и само по себе си е по-консервативно по отношение на използваните техники за опростяване. В резултат от това, много японци срещат трудности при разпознаването на йероглифи, написани на [[Опростен китайски|опростен китайски език]].
== Произношение ==
Поради начина, по който са навлезли в употреба, канджи се използват за изписването на една или повече думи, а понякога служат като словообразувателни [[Морфема|морфеми]]. В тази връзка, съвременните японски йероглифи могат да се произнасят по няколко различни начина. Как се произнася конкретния йероглиф зависи от това (част от) коя дума представлява, като това обикновено се подразбира от контекста. В случаите, в които произношението на даден знак или група от знаци е объркващо, над него се добавя хирагана, която обозначава предвиденото произношение на знаците (наричана при употребата си в такива случаи "фуригана").
В най-общ план, произношенията на всеки един знак канджи се обособяват в две групи: '''''он-йоми''''' (т.нар. ''псевдо-китайско произношение'', което е близко до произношението, което йероглифът е имал първоначално в [[Класически китайски език|китайския език]]) и '''''кун-йоми''''' (т.нар. ''японско произношение''). Въпреки че повечето канджи разполагат поне с две произношения (едно "он" и едно "кун"), някои от тях имат само едно (най-често "кун") произношение. Обикновено това са знаци, които са създадени в Япония (т.нар. "родни знаци", 国字 ''kokuji''), като например 菊 (''kiku'', хризантема) и 鰯 (''iwashi'', сардина).
Един от най-трудните за произношение символи е 生, чието първоначално значение е "да бъдеш роден"<ref>http://jisho.org/kanji/details/%E7%94%9F</ref>, който в съвременният японски има следните произношения: ''sei, shō, nama, ki, o-u, i-kiru, i-kasu, i-keru, u-mu, u-mareru, ha-eru'' и ''ha-yasu''. Съществува и негласно правило, че когато даден канджи символ е последван от хирагана, която е част от същата дума (в тези случаи хирагана се нарича "окуригана"), канджи символът приема японското, или "кун" произношението. Когато дума е съставена от два канджи символа, те обикновено приемат псевдо-китайското, или "он" прозиношението (например думата 時間 ''jikan'', "време"; същите знаци се използват и в [[Китайски език|китайския език]] за означаване на същата дума 時間 ''shíjiān'').
Поради трудностите, свързани с изписването и произношението на по-сложните знаци и комбинации от знаци, изписването на много канджи символи днес бива заменено от изписването на думите с фонетичните системи [[Хирагана|хирагана]] и [[Катакана|катакана]].
== Общ брой на знаците ==
Общият брой на канджи символите не може да бъде точно определен, тъй като на практика всеки един китайски йероглиф автоматично е част от писмената система и на японския език (с изключение на опростените йероглифи, въведени в КНР през миналия век). По-известните речници на японския език съдържат около 50 000 знака, но в същото време, най-новите речници, издадени в Китай след 2000 г. съдържат над 100 000 знака<ref>"A Cultural History of the Chinese Language", Sharron Gu (2012)</ref>, много от които с дублиращо значение и/или представляват различни форми на един и същи знак.
Голяма част от тези знаци обаче не се използват често нито в [[Китай]], нито в [[Япония]]. В съвременният японски език честа употреба намират едва две-три хиляди символа, които, заедно с тези, които също се употребяват, макар и значително по-рядко, наброяват не повече от 13 000 знака.
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Японски език]]
{{Link GA|de}}
| |||