Нора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
Предполага се, че името му идва по строителите на [[нураги]]те - древен народ. Тази легенда ни е предадена от [[Павзаний]] който митологически нарича Нурага едноименният герой който бил начело на иберийците заселили се на острова в древността.<ref>Павзаний, Ἑλλάδος περιήγησις, X, 17,5.</ref> По-късно [[Гай Юлий Солин]] <ref>Солин, ''Collectanea rerum memorabilium'', IV,2.</ref> пък представя другата версия, а именно че Нурага не е ибериец, а идва от митичния библейски Таршиш или Тартес.
Първите следи от финикийско присъствие на мястото са от [[8 век пр.н.е.]], а от края на 7 век пр.н.е. и 6 век пр.н.е. са разкрити и финикийски некрополи със стели. [[Стела от Нора|Стелата от Нора]] е най-старият съхранен финикийски запис от и на остров Сардиния. Над района на Нора властта на [[пунически Картаген]] е затвърдена след [[битка при Алалия|битката при Алалия]].
От финикийска Нора се се запазили следи от укрепления; [[котон]]; корабостроителница с ремонтна база; [[храм на Ешмун]] и [[тофет]].
Със завоюването на острова от римляните в 238 г. пр.н.е., Нора е определена за столица на първата [[de facto]] [[римска провинция]] извън Италик - [[Сардиния и Корсика]]. От римската епоха на Нора са се запазили руини и амфитеатър.
През 5 век, с основаването на [[Кралство на вандали и алани]] с център [[Картаген]], Нора запустява и постепенно е изоставена от жителите си за сметка на съседни по-укрепени и сигурни места за живот. На мястото й през средновековието в 1089 г. е подигната църква.
| |||