Жужелци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 94.69.36.73 (б.), към версия на Addbot |
|||
Ред 28:
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 с 11 семейства под името ''Жужелджи''.<ref>Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.</ref> Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм, с икони от 1776 г.<ref>[http://www.argosorestiko.gr/4/88/156/ Σπήλαια -Αγία Κυριακή]</ref> Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=134:ereipia-ag-dimitriou-spilaia-kastorias&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς]</ref>
В края на 19 век Жужелци
В началото на 20 век цялото население на Жужелци е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref>. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref>
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Зузилца'' като село с 500 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>▼
▲Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват ''Зузилца'' като село с 500 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/045.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 847.</ref>
Line 38 ⟶ 39:
[[Файл:Zhuzheltsi Nosia.jpg|дясно|мини|200п|Женска народна носия от Жужелци. Експонат на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]]]]
[[Файл:077 Zhuzheltsi Monument.jpg|дясно|мини|200п|Паметник на загиналите в „Македонската борба“, „Северноепирската борба“, Гръцко-турската и Гражданската война.]]
През войната селото
В документ на гръцките училищни власти от [[1941]] година се посочва, че в Жужелци
{{цитат|населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.<ref>Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.</ref>}}
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на [[Централен македонобългарски комитет|Централния македонобългарски комитет]], както и чета на българската паравоенна организация [[Охрана]]. Селото е изгорено от германците.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни.
| |||