Ловчански височини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Планина | name = Ловчански височини{{Br}}(Ловчанска планина) | other_name = | photo = | phot...
 
Редакция без резюме
Ред 47:
| easiest_route =
}}
'''Ловчанските височини''' (или '''Ловчанска планина''') са хълмиста- ридова височина във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], [[Област Ловеч]].
 
Ловчанските височини се простират в северната част на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], като по северното им подножие преминава условната граница между [[Предбалкан]]а и [[Дунавската равнина]], респективно [[Плевенски височиниПлевенскитевисочини|Плевенските височини]]. На североизток, в района на село [[Брестово (Област Ловеч)|Брестово]] чрез седловина висока 440 м се свързват с [[Деветашко плато|Деветашкото плато]]. На изток долината на река [[Крапец (река)|Крапец]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]) ги отделя от [[Севлиевски височини|Севлиевските височини]],. а наНа югоизток чрез седловина висока 521 м в района на село [[Дъбрава (Област Ловеч)|Дъбрава]] се свързват с [[Микренски височини|Микренските височини]], а на юг долините на реките Българенска (десен приток на [[Осъм]]) и [[Дрипла]] (ляв приток на [[Осъм]]) ги отделят от тях. На югозапад, в района на село [[Микре]] се свързват с нископланинския рид [[Гагайка]], а на запад постепенно преминават в ниските [[Угърчински височини]].
 
Дължината на височините от запад на изток е около 30 км, а ширината им от север на юг е 24-25 км. Най-високата част на височините се намира в югозападната им част, връх '''Гюнето''' (654,9 м), разположен на около 500 м североизточно от село [[Киркова махала]].
 
Ловчанските височини имат широко и плоско било и са проломени почти по средата от юг на север (от село [[Казачево]] до [[Ловеч]]) от река [[Осъм]]. Изградени са от нагънати долнокредни варовици, пясъчници и мергели от северното бедро ва разрушената Микренска антиклинала. Има изобилие от карстови форми. От тях извират реките [[Каменица (река)|Каменица]] (десен приток на [[Вит]]) и десният ѝ приток [[Катунецка река]] (Тоша), [[Чернялка]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Дрипла]] (лянляв приток на Осъм).
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски и рендзини. На отделни участъци са запазени гори от [[благун]] и [[габър]]. Големи площи са заети от обработваеми земи и пасища.
 
В центъра на височините, на изхода на река [[Осъм]] от пролома си е разположен град [[Ловеч]], а около него са и селата: [[Абланица (Област Ловеч)|Абланица]], [[Баховица]], [[Българене (Област Ловеч)|Българене]], [[Голец]], [[Горан (село)|Горан]], [[Горно Павликене]], [[Дъбрава (Област Ловеч)|Дъбрава]], [[Изворче]], [[Йоглав]], [[Казачево]], [[Каленик (Област Ловеч)|Каленик]], [[Киркова махала]], [[Къкрина]], [[Лисец (Област Ловеч)|Лисец]], [[Орляне]], [[Прелом]], [[Пресяка]], [[Радювене]], [[Скобелево (Област Ловеч)|Скобелево]], [[Славяни (село)|Славяни]], [[Слатина (Област Ловеч)|Слатина]], [[Сливек]], [[Соколово (Област Ловеч)|Соколово]], [[Умаревци]], и [[Хлевене]]
 
По периферията на височините и през тях преминават участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* По южната им периферия на височините, между селата [[Микре]] и [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]], по границата с [[Микренски височини|Микренските височини]], на протежение от 30,9 км — участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] — [[Велико Търново]] — [[Шумен]].
* От север на юг, през град [[Ловеч]] и по долината на река [[Осъм]], на протежение от 29,9 км — участък от второкласен път № 35 [[Плевен ]] — [[Ловеч]] — [[Кърнаре]].
* От североизток на югозапад, от село [[Йоглав]] до [[Ловеч]], по долината на [[Осъм]], на протежение от 9,7 км — участък от третокласен път № 301 [[Козар Белене]] — [[Летница]] — [[Ловеч]].
Ред 67:
През средата на възвишенията, по долината на река [[Осъм]] преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] — [[Ловеч]] — [[Троян]].
 
По северното им подножие на височините предстои изграждането на участък от [[автомагистрала "Хемус"]].
 
== Вижте още ==