Микренски височини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Планина
'''Микренски височини''' - тесен синклинален рид в Предбалкана, между река [[Суха]], [[Дрипла]], [[Калник]] и [[Осъм]]. По оста на вдлъбнатото горнище протичат реките Батънска на [[запад]] и Ломецка на [[изток]]. По северния и южния му ръб са най-високите върхове - [[Пашаалан]], 874 м.
| name = Микренски височини
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation = вр. '''Пашаалан{{Br}}874,9 m'''
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Предбалкан]]
| parent_peak =
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 43
| lat_m = 00
| lat_s = 24
| lat_NS = N
| long_d = 24
| long_m = 35
| long_s = 25
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Ловеч]], [[Област Габрово]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Микренските височини''' са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Ловеч|Ловеч]] и [[Област Габрово|Габрово]], на север от реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]) и [[Видима (река)|Видима]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]), с посока запад — изток.
 
Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:
Микренските височини са изградени от аптски варовици, мергели, пясъчници. Силно опороени, обезлесени.
* На север долините на реките Лъга (десен приток на Сопотска река, от басейна на [[Вит]]), [[Дрипла]] (ляв приток на [[Осъм]]), Българенска река (десен приток на [[Осъм]]) и [[Крапец (река)|Крапец]] (ляв приток на [[Росица (река)|Росица]]) ги отделят съответно от рида [[Гагайка]], [[Ловчански височини|Ловчанските]] и [[Севлиевски височини|Севлиевските височини]];
* На юг долините на реките [[Калник]] (десен приток на [[Вит]]), [[Суха река (приток на Осъм)|Сухата река]] (ляв приток на [[Осъм]]), Малката река (десен приток на [[Осъм]]) и [[Видима (река)|Видима]] ги отделят съответно от северните разклонения на [[Васильовска планина]], Троянската хълмиста област и [[Черновръшки рид|Черновръшкия рид]];
* На изток склоновете на височините постепенно потъват в [[Севлиевско поле|Севлиевското поле]].
 
Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг — 7-8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете '''Пашаалан''' (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.
 
Билото се издига на 750-850 м. В средната си част височините са проломени от река [[Осъм]] и се разделят на две части — западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици — северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.
 
Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата [[Лешница (Област Ловеч)|Лешница]], [[Ломец]] и [[Стефаново (Област Ловеч)|Стефаново]], а в подножията им — селата [[Микре]], [[Голец]], [[Абланица (Област Ловеч)|Абланица]], [[Българене (Област Ловеч)|Българене]], [[Малиново (Област Ловеч)|Малиново]] и [[Ряховците]] (по северното подножие), [[Старо село (Област Ловеч)|Старо село]], [[Борима]], [[Дълбок дол]], [[Добродан]], [[Врабево]], [[Дамяново]], [[Хирево]] и [[Сенник]] (по южното подножие) и село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] (в най-западната им част).
 
През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:
: По цялото им северно подножие, от село [[Сопот (Област Ловеч)|Сопот]] до град [[Севлиево]], на протежение от 55,6 км — участък от първокласен път № 4 [[Ябланица]] — [[Велико Търново]] — [[Шумен]];
: По пролома на река [[Осъм]] през височините, от север на юг, на протежение от 11 км — участък от второкласен път № 35 [[Плевен]] — [[Ловеч]] — [[Троян]] — [[Кърнаре]];
: По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км — участък от третокласен път № 402 [[Василковска махала]] — [[Борима]] — [[Дълбок дол]].
 
Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията [[Левски (град)|Левски]] — [[Ловеч]] — [[Троян]].
 
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-25|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-025.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-26|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-026.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-27|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-027.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-37|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-037.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-38|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-038.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-39|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}}
 
==Източници==
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 315-316. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Възвишения в България]]
[[Категория:Предбалкан]]
[[Категория:Област Ловеч]]
{{България-мъниче}}
[[Категория:Област Габрово]]
{{география-мъниче}}