Протестантство: Разлика между версии

През Реформацията възникват няколко латински лозунга, които илюстрират загрижеността на реформаторите относно изкривяването на посланието на църквата, (в частност на Римокатолическата църква), относно оправданието на вярващия пред Бога[[Бог]]а и спасението в [[Исус Христос]]. Реформаторите вярвали, че е необходимо връщане към простотата на [[Евангелие]]то (Благата вест). Тези лозунги били измислени, за да илюстрират именно тази вяра.

=== Петте лозунга или "сола" „сола“===

Съществуват пет лозунга, или "сола", четири„сола“<ref>Произлиза от коитолатинската садума представени''sola'', тук.която Подозначава "соло"„само, сесам“.</ref>, имачетири предвидот латинскатакоито думаса запредставени "само"тук. Петият лозунг е създаден, за да подчертае останалите четири - ''[[Soli Deo gloria]]'' (само„само на Бог да бъде славатаславата“). Тези лозунги станали сплотяващи възгласи, които се докосвали до разрешението на проблемите, които реформаторите вярвали, че са идентифицирали.

:протестантитеПротестантите характеризирали догмата за наместничеството на папата като Христов представител на църквата на земята, концепцията за свръхдлъжните дела и католическата идея за съкровището от заслуги на светиите, като отричане на библейската идея, че Христос е ''единственият'' посредник между Бог и човека. Поради [[Грехопадениегрехопадение]]то, човекът е отделен от Бог и има нужда от Спасител и Изкупител в лицето на [[Господ]] [[Исус Христос]]. [[Грях|Грехът]] е нанесъл трайна повреда у човека и поради това е необходима Божията инициатива за човешкото [[изкупление]] и [[спасение]]. Човекът не просто е кривнал от правия път, но между него и Бог съществува пропаст, която човекът е неспособен да преодолее. Без тази инициатива Божият гняв остава върху човека и той е обречен на погибелгибел. Но Бог е поел инициативата при [[Въплъщение]]то на ИсусаИсус ХристаХристос за спасението на човечеството и сега спасението е дар.

:Протестантите вярвали, че [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] е прикрила учението на [[Библия]]та и е подценила нейния авторитет, като счита църковната традиция и авторитета на [[папа]]та за непогрешими, независимо дали този авторитет влиза в противоречие със [[Библия|Св.Светото Писаниеписание]]. Според [[Реформация|реформаторите]], Св.Светото Писаниеписание, или Библията, е непогрешимо боговдъхновено Божие Слово и тя е най-високият авторитет за вярата и практиката на християнина и [[църква (институция)|църкватаЦърквата]]. Над нея не съществува по-висок авторитет, към който да се прибегне. Поради това всеки вярващ трябва да я изучава и прилага в живота си и да се стреми към все по-голямо задълбочаване в нейните учения. Тази [[доктрина]] предполага, че Библията е достатъчно ясна в своето учение и, че може да тълкува също сама себе си. Съществуват вариации по отношение на значението на термините "непогрешимост"„непогрешимост“ и "боговдъхновеност"„боговдъхновеност“, но най-общо те удостоверяват нейния Божествен произход и безгрешността на нейното учение.

:Римокатолическият възглед за спасението бил считан от протестантите като смесица от разчитане на благодатта на Бога и увереността в заслугите на нечии дела, проявявани с любов. Реформаторите казвали, че спасението се осмисля изцяло като Божи дар (като например Божието действие на незаслужена благодат и милост), който се дава чрез [[Свети Дух|СвятияСветия Дух]] според изкупителното дело на Исус Христос само и единствено. Следователно те спорели, че грешникът не бива приет от Бога въз основа на промяната, която настъпва у грешника под влияние на Божията благодат и, че грешникът бива приет без никакви изисквания към заслугите на неговите дела, защото никой не заслужава спасение. Делата са доказателство, но не и причина за спасението на човека ([[Послание към Ефесяните|Еф]]. 2:8-9). Те са естествен плод на вярата (според [[апостол Яков]]). Човек се спасява поради вярата си в Исус Христос, а не поради нивото на добрите дела в живота си. Но без добрите дела няма доказателство за духовна промяна у човека и няма видимо доказателство, че този човек наистина е положил вярата си в Исус Христос за спасение и се е покаял истински за греховете си. Но спасението е само началото на християнския живот, а крайната точка е уподобяването на образа на ИсусаИсус ХристаХристос.

В [[Теология|богословско]] отношение, протестантското движение започнало да се разделя на няколко клона към средата и края на 16 век. Една от основните точки на разделение били различните възгледи за [[Господна вечеря|Господната вечеря]] (Евхаристиятаевхаристията или причастието).

Не всички съвременни протестанти са съгласни напълно с горните учения. Поради това в протестантството съществува богословски либерализъм или консерватизъм в зависимост от отношението най-вече към боговдъхновеността и тълкуванието на Библията. За подробности, моля прочетете статията на тема [[теология]].

Напоследък вВ протестантските среди се говори и за ортодоксално протестантство. Ортодоксалното протестантство вярва в Божието [[триединство]] (свСв. Троица), Сътворението от 'нищото' (''Ex nihilo''), Божия образ у човека, Божествената и човешката природа на Христос, Девственото зачатие и [[Боговдъхновение|боговдъхновеността]] на [[Библия]]та.