Михаил Садовяну: Разлика между версии

През 1901 г. се жени за Екатерина Балу и двамата се установяват във [[Фълтичени]]. Първоначално живеят в къща собственост на писателя Йон Креанга, а по-късно се нанасят в нова сграда с градина известна като „Градината на спокойствието”. Двамата имат 11 деца, от които 3 дъщери.

 

Във Фълтичени Садовяну започва първия си роман „Fraţii Potcoavă” като фрагменти от него са публикувани през 1902 г. в списание „Pagini Alese” под псевдонима М.С.Кобуз. През следващата година служи в Румънските сухопътни войски като охрана близо до Търгу Окна, което в бъдеще му служи за публикация на първата социална критика.

 

В периода 1910-1919 г. е директор на Националния театър в [[Яш]]. По време на [[Междусъюзническата война]] е призован отново в армията и достига до чин лейтенант в частта си във Фълтичени, и кратко пребиваване на предната линия. След нея става добър приятел с хумориста Георге Топирсеану и заедно с други колеги правят културни обиколки през 1914-1915 г. Като резултат от тях се ражда неговия роман „Родът на Шоймару” публикуван през 1915 г.

 

 

След войната се установява в квартал Копу в Яш като купува и възстановява историческата вила известна като „Къщата с кулата”. В този период се свързва с леви интелектуалци, като Артур Горовей, с които основават и редактират списанието „Răvaşul Poporului”.

През август 1944 г., пред настъпващите съветски войски, крал [[Михай I]] сваля Антонеску и Румъния преминава на страната на съюзниците през [[Втората световна война]]. В края на същата година в Академията се чества 40-та годишнина от дебюта на писателя и се прави ретроспекция на неговото творчество.

 

[[Image:Prezidiul RPR.jpg|thumb|right|Садовяну в Президиума на Парламента, 1948 г.]]

След окупацията на Румъния от съветската [[Червена армия]] и идването на комунистическата система Садовяну подкрепя новите власти. Той преименува собствения си стил от реализъм в [[социалистически реализъм]]. Влиза в Румънското общество за приятелство със Съветския съюз (ARLUS) и скоро, след прием на пратениците на [[Сталин]] с ръководител [[Андрей Вишински]], става председател на секцията за литература и философия.

След 1956 г. започва процес на десталинизация в обществения живот и Садовяну отново е представен като основен културен модел. През 1958 г., от 7 до 11 януари, отново е член на Президиума на Великото народно събрание на Румъния.

 

Достигнал преклонна възраст и натоварен с разностранни задължения Садовяну получава [[инсулт]]. Той започва дълго лечение в предоставена му вила в областта Ванатори-Неамт. Там той продължава да се среща със своите литературни и политически приятели.

 

 

== Произведения ==

=== Самостоятелни романи ===

* Fraţii Potcoavă (1902)

[[Image:Stamp 1980 Mihail Sadoveanu.jpg|thumb|150px|right|Пощенска марка за 100 г. от рождението му]]

* 1929 Sturmflut der Liebe - сценарий

* 1953 Mitrea Cocor – по романа

* 1965 Neamul Soimarestilor – по романа

* 1973 Fratii Jderi – по романа

* 1980 Vacanta tragica