Симон дьо Бовоар: Разлика между версии

Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява [[Хегел]]овите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че ''в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта''. За да стане [[субект]] всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в [[обект]]. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.

 

В по-голямата част от ''Вторият пол'' Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена - може би най-прочутото твърдение на Бовоар.