Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксамбур: Разлика между версии

 

Люксамбур е роден в [[Париж]] шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си, а по-късно го следва в неговата борба срещу [[кардинал]] [[Мазарини]] и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] и получават опрощение от [[Луи XIV]]. По време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]] участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кракто завладяване на [[Франш-Конте]] (1668). През последвалия мирен период обаче Люксамбур спечелва доверието на [[Лувоа]] и през 1672 г. е назначен за един от главнокомандващите на войските, които настъпват срещу [[Холандия]] (Холандската война). Когато основните френски сили се оттеглят през 1673 г., той поема командата на останалите, като извършва прословутото отстъпление от [[Утрехт]] в [[Маастрихт]] с 20,000 души срещу 70,000 противници. Смъртта на [[Тюрен]] и оттеглянето на Конде (все през 1675 г.) отварят пътя на Люксамбур към най-високите военни постове и още през същата година той е произведен в чин маршал. След слабо представяне на рейнския фронт през 1676 г. следват нови успехи в Нидерландия - превземането на Валансиен през 1677 и победата над [[Уилям III]], щатхаутера на Холандия при [[Монс]] през 1678 г.