Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксамбур: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 2:
 
Люксамбур е роден в [[Париж]] шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си, а по-късно го следва в неговата борба срещу [[кардинал]] [[Мазарини]] и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] и получават опрощение от [[Луи XIV]]. По време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]] участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кракто завладяване на [[Франш-Конте]] (1668). През последвалия мирен период обаче Люксамбур спечелва доверието на [[Лувоа]] и през 1672 г. е назначен за един от главнокомандващите на войските, които настъпват срещу [[Холандия]] (Холандската война). Когато основните френски сили се оттеглят през 1673 г., той поема командата на останалите, като извършва прословутото отстъпление от [[Утрехт]] в [[Маастрихт]] с 20,000 души срещу 70,000 противници. Смъртта на [[Тюрен]] и оттеглянето на Конде (все през 1675 г.) отварят пътя на Люксамбур към най-високите военни постове и още през същата година той е произведен в чин маршал. След слабо представяне на рейнския фронт през 1676 г. следват нови успехи в Нидерландия - превземането на Валансиен през 1677 и победата над [[Уилям III]], щатхаутера на Холандия при [[Монс]] през 1678 г.
 
В началото на мирния период Люксамбур бива въвлечен в дворцовите интриги, което му коства няколкомесечен престой в Бастилията по заповед на Лувоа. След освобождаването си през 1680 той заема поста началник на гвардейците на краля. В началото на [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] той е избран за командващ армията в Нидерландия, тъй като според единодушното мнение на краля и Лувоа е единственият френски маршал, който е способен да се противопостави на Уилям ІІІ. На 1 юли 1690 г. Люксамбур печели може би най-бляскавата победа в кариерата си - над съюзническите войски на принц Валдек при [[Фльорюс]]. На следващата година отново побеждава при Льоз, което се повтаря и при [[Щайнкирк]] през 1692 и при [[Неервинден]] през 1693 г. Много историци смятат тази последна победа за неговият най-значителен успех. След това той е наречен "'''''тапицер на Парижката Св. Богородица'''''", тъй като успява да отнесе толкова много знамена н прочутата църква, че с тях е могъл да я покрие напълно. През 1694 г. е бездеен в Нидерландия, което е последната му кампания. Смъртта му в началото на 1695 г. е посрещната с облекчение от Луи ХІV, който гледа на него с все по-голямо подозрение, спомняйки си, че и Конде е имал същата слава точно преди за се разбунтува срещу него през 1650 г.
 
[[Категория:История на Франция]]
 
[[de:François-Henri de Montmorency-Luxembourg]]
[[en:François Henri de Montmorency-Bouteville, duc de Luxembourg]]
[[fr:François-Henri de Montmorency-Luxembourg]]
[[nl:François Henri de Montmorency-Bouteville]]
[[pl:François Henri de Montmorency-Bouteville]]