Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п200п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]], от [[1929]] г.]]
 
'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименование на вид [[апартамент]]на [[жилище|жилищна]] [[сграда]], разпространен в [[България]]. Обикновено са поне на 3 [[етаж]]а.
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]].
 
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на пл. „[[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год. (като „Царевец“ на Орлов мост). Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.
 
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.
== Кооперации от 1920 - 1940-те год. ==
=== Стилови характеристики ===
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|250п200п|Кооперативните домове „Асеновец“ ([[1925]]) и „Царевец“ ([[1930]]), напл. Орлов„Орлов мостмост“, София]]
В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
 
 
=== Вътрешно разпределение ===
По отношение на вътрешното разпределение от 201920-те до края на 301930-те год. преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (''вестибюл''), отделено с голям [[портал]] (най-често 4-крилен) от [[дневна|дневната стая]]. Към края на 301930-те и през 401940-те, год. постепенно навлиза [[хол]]ната система, при която отпада вестибюлът, а стаите са организирани около голям прякоосветенпряко осветен хол. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла или хола) и [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от [[дюшеме]], а от [[1940-те]] год. се ползва и [[паркет]].
 
=== Архитекти ===
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до [[1940-те]] год., имат реализирани проекти за кооперативни домове - [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов]] и др.
 
== Външни препратки ==