Министерство на мините и подземните богатства: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нова
 
мРедакция без резюме
Ред 3:
== История ==
Създадено на 4 юни 1948 г. с указ № 902 въз основа на конституцията на [[Народна република България]]. В дейността му се включва планирането, ръководството и финансиране на проучвания за полезни изкопаеми, добиване, обогатяване и преработка на минерални горива, осигуряване на техническа безопасност на мините. Структурата на министерството се състои от кабинет на министъра, административна служба, отдели - Кадри и техническо обучение, Инспекторат за техническа безопасност и следните отдели: Бюджетноконтролен, Планов, Производствен, Каптажи, минерални извори, кариери и солници, Финансово-стопански контрол, Снабдителен, Работническо снабдяване. На следващата година се закриват отделите Производствен, Каптажи, минерални извори, кариери и солници и Обогатяване на въглищата. Към министерството се създава Институт за техноложки проучвания и Ведомствен комитет за стандартизация, чиято цел е да одобрява стандартите на готовата продукция. От 4 януари 1949 г. се прави реорганизация на министерството, като се създават централни ръководства, така наречените обединения, в които се включват минните предприятия според производствената си дейност. На 17 февруари 1950 г. министерството е слято с [[Министерство на индустрията и занаятите]] в [[Министерство на промишлеността]] с указ № 85<ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 215</ref>.
 
== Министри на мините и подземните богатства ==
{{министър начало}}
{{министър|65|[[Васил Павурджиев]]|[[11 декември]] [[1947]]|[[5 януари]] [[1948]]|БКП}}
{{министър|65|[[Кирил Клисурски]]|[[5 януари]] [[1948]]|[[20 януари]] [[1950]]|БЗНС}}
{{министър|66|[[Антон Югов]]<ref>Антон Югов е само временно управляващ министерството</ref>|[[20 януари]] [[1950]]|[[17 февруари]] [[1950]]|БКП}}
{{министър край}}
 
== Бележки ==