Маргарита Унгарска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 12 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q774723.
Редакция без резюме
Ред 36:
*[[Мануил Ангел]]
 
През 1195 г. Исак II Ангел е детрониран от престола от своя брат Алексий III и е хвърлен в тъмница, където е и ослепен. За съдбата на Мария по това време не се знае нищо. Съпругът на Маргарита умира през 1204 г., малко след като пристигането на рицарите на Четвъртия кръстоносен поход прави възможно връщането му на престола. По време на превземането на града от кръстоносците на 13 април 1204 Маргарита е открита да се крие в двореца Вукелеон заедно с бившата имперарица [[Агнес Френска (императрица на Византия)|Анна]] и още няколко знатни византийки.
 
През май същата година овдовялата Маргарита се омъжва за един от водачите на кръстоносците - [[Бонифаций Монфератски]], който разчитал, че бракът му с бившата императрица ще увеличи шансовете му да бъде избран за император на новата Латинска империя, която кръстоносците създават върху останките на някогашна Византия. Избирането на Бонифаций обаче е провалено от венецианците, които уреждат избора на Балдуин Фландърски. Вместо императорска корона Бонифаций получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство. Новите земи на Маргарита и Бонифаций се намират в съседство с владенията на брата на Маргарита — унгарския крал Андрей II, от когото двамата вероятно очакват и политическа подкрепа. От Бонифаций през 1207 г. Маргарет ражда един син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]].
 
В Солун Маргарита управлява като регент на съпруга си по време на военните му походи за завземането на Тесалия. На 4 септември 1207 съпругът на Маргарита е убит от българите на цар Калоян. Според желанието на Бонифаций властта в Солун е завещана на малолетния Деметрий, за регент на когото е назначена Маргарита. Властта на Маргарита обаче се оказва крехка, срещу нея и сина ѝ се обявяват ломбардските барони, които планират да възкачат на престола по-големия син на Бонифаций — Вилхелм VI Монфератски. Предвождани от ломбардеца Умберто II ди Биандрате, бароните отстраняват Маргарита от властта и затварят вратите на Солун пред латинския император Хенрих, който пристига в града през декември 1208 г., за да вземе [[омаж]] от регентите на Деметрий. След като приема привидно условията на Биандрате, императорът е пуснат в града, където Маргарита лично му разкрива заговора на бароните срещу нея и сина ѝ. В резултат на 6 януари 1208 г. императорът короновал Деметрий за крал и получил васална клетва от бароните. По-късно действията му били одобрени и от римския престол. Самият Биандрате успява да избяга и с помощта на верните си гарнизони превзема Сяр и Кавала, откъдето продължава да оспорва властта на Маргарита и сина ѝ. Маргарита продължава да се ползва с подкрепата на императора, който успява да превземе няколко от крепостите на Биандрате и да отблъсне няколко атаки на епирците върху границите на кралството. През 1210 г. император Хенрих поставя брат си ЮосташЮсташ начело на регентството на малолетния Деметрий.
 
Маргарита остава в Солун до 1216 г., когато умира император ХенриХенрих. Новият латински император [[Пиер дьо Куртене|Петър дьо Куртене]] застава на страната на маркиза на Монферат Вилхелм II, когото кани в Солун на тръгване от Италия. При това положение Маргарите предпочита да се заврнезавърне в родната Унгария, въпреки че синът ѝ Деметрий остава в Солун, където запазва короната си поради преждевременната смърт на император Петър дьо Куртене, който е заловен от епирците и е екзекутиран по нареждане на деспот Теодор Комнин.
 
В Унгария Маргарита се омъжва за Николай дьо Сен Омер, лорд на Беотия. От Николай Марарита има поне две деца: