Моравски стил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1938594.
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Krusevac-lazarica.JPG|thumb|320px|Църквата "[[Лазарица]]" в [[Крушевац]]]]
[[Картинка:Saint Petka Church.jpg|thumb|320px|Църквата "[[Петка Българска|Света Петка]]" в [[Лапово]]]]
 
'''Моравският стил''' (по [[име]]тоимето на [[река]] ''[[Морава (река)|Морава]]'') е направление в [[храм]]овата [[архитектура]] и [[изобразително изкуство|изобразителното изкуство]], което възниква на [[територия]]та на днешна [[Източна Сърбия]] в [[Поморавие]]то в края на [[14 век|14]] и първата половина на [[15 век]]. Моравският стил вВ архитектурата и изкуството той е в културно единодействие и взаимодействие с [[Моравска школа|Моравската школа]] ''(Ресавска школа)'' в [[литература]]та по тезионези земи.
 
== Характеристики ==
Моравският стил освен, че е своеобразно [[творчество|творческо]] продължение на [[Вардарски стил|Вардарския стил]] от [[Косово]] и [[Вардарска Македония]], е и върхово стилно достижение в развитието на архитектурата и изкуствата в края на [[Душаново царство|Душановото царство]] и наследилите го княжества и деспотства на [[територия]]татериторията на Поморавието. Като цяло Моравският стил, въпреки наличието на многобройни ''[[декорация|декоративно]]-художествени стилни влияния'' върху него, е самостойно направление в архитектурата и изкуството, но като продължител и приемник на [[Палеологов ренесанс|палеологовияПалеологовия ренесанс]] на късна [[Византия]].
 
== Архитектурно направление ==
В рамките на моравския стил се различават два2 архитектурни типа градежи - еднокуполни и големи пет5-[[купол]]ни (петкорабни5-корабни) /([[Манасия]] и [[Раваница]]/).
 
Основата на църквите е във форма на трилистник ''([[латински|лат]]. Trikonchos/[[Триконос]])'', която със "стеблото" образува [[кръст]], както и във [[Вардарски стил|Вардарския стил]]. [[Храм]]овият [[олтар]] е разположен под две [[апсида|апсиди]] (северна и южна) по примера на [[Атон|Светогорските манастири]]. Неголемите разлики с предходния Вардарски стил са в украсата и използваните [[Цвят (оптика)|цветове]] на градежните материали - [[розетен прозорец|розетни прозорци]] и покриващите декоративни елементи. В моравския стил [[храм]]овите решения са в типичните [[нартекс]] и [[наос]], като в украсата силно са застъпени [[митология|митологични]]те сцени със [[скулптура|скулптури]] и изображения на животни - [[грифон]]и, [[лъв]]ове, [[мечка|мечки]] и т.н. Забелязва се и [[готика|готическо]] влияние в някои от постройките. В [[орнамент]]иката се наблюдават розетни прозорци при преобладаващите [[флора]]лни ([[детелина|детелини]]) и [[геометрия|геометрични]] форми на [[арабеска]]та.
 
Основата на църквите е във форма на трилистник ''([[латински|лат]]. Trikonchos/[[Триконос]])'', която със "стеблото" образува [[кръст]], както и във [[Вардарски стил|Вардарския стил]]. [[Храм]]овият [[олтар]] е разположен под две [[апсида|апсиди]] (северна и южна) по примера на [[Атон|Светогорските манастири]]. Неголемите разлики с предходния Вардарски стил са в украсата и използваните [[Цвят (оптика)|цветове]] на градежните материали - [[розетен прозорец|розетни прозорци]] и покриващите декоративни елементи. В моравския стил [[храм]]овите решения са в типичните [[нартекс]] и [[наос]], като в украсата силно са застъпени [[митология|митологични]]те сцени със [[скулптура|скулптури]] и изображения на животни - [[грифон]]и, [[лъв]]ове, [[мечка|мечки]] и т.н. Забелязва се и [[готика|готическо]] влияние в някои от постройките. В [[орнамент]]иката се наблюдават розетни прозорци при преобладаващите [[флора]]лни ([[детелина|детелини]]) и [[геометрия|геометрични]] форми на [[арабеска]]та. Главната отлика на моравския стил от [[Римска империя|римски]]те и [[Византия|византийски]] образци е, че той се явява най-отдалечен спрямо първоосновата си в сравнение с [[Рашки стил|Рашкия]] и Вардарския стил, и в този смисъл е и най-автентичен.
 
Моравският стил дава отражение и върху ''[[фортификация|фортификационната]] архитектура'' през тозионзи [[период]] в [[Подунавие]]то. През първата четвърт на 15 век [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]] потяга [[Белградска крепост|Белградската крепост]], а впоследствие неговиянеговият сестрин племенник Георги Бранкович изгражда и [[Смедеревска крепост|Смедеревския град]] в последен жизненоважен опит да спре [[османци|османската]] инвазия към [[сърце]]то на [[Централна Европа|Европа]] през [[Панонска низина|Панонската низина]].
 
== Стенописи ==
Line 23 ⟶ 26:
* [[Раваница]];
* [[Каленички манастир]];
* [[Любостински манастир]];.
 
=== Църкви ===
* [[Лазарица]] в [[Крушевац]];
 
== Галерия ==
Line 43 ⟶ 46:
{{Превод от|de|Morava-Schule|62307032}}
 
[[Категория:Моравски стил| ]]
[[Категория:Стилове в изкуството]]
[[Категория:Иконопис]]
[[Категория:Поморавие]]
[[Категория:Търновска художествена школа]]