Източно-западна схизма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; добавен източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
През [[1054]] г. настъпва и разделението по същество. Католически обреди са отречени като покварени, а католическите църкви в Константинопол принудително затворени. В Рим папа [[Лъв IX]], вече на смъртен одър, изпраща в Константинопол помирителна мисия, оглавена от [[кардинал]] [[Хумберт (кардинал)|Хумберт]]. След тримесечно напразно очакване патриархът да ги удостои с аудиенция, кардинал Хумберт, убедил се в неговата недоброжелателност, издава от името на папата [[була]] за отлъчване на [[Михаил Керуларий]] от църквата. В нея са изброени провинения на Михаил Керуларий на Източната църква - че били препокръствани католиците, че свещениците се женели, че не се отлъчват онези, които носят бради и т.н.
Непоправимото разделяне на двете църкви настъпва, след като на 13 април 1204 г. кръстоносците от [[Четвърти кръстоносен поход]],
== Опити за обединение ==
Ред 22:
== Отменяне на взаимните анатеми ==
През [[1964]] г., в [[Йерусалим]] се срещат вселенският патриарх [[Атинагор I]] и римския папа [[Павел VI]]. Това е първата среща на водачите на Православната и Римокатолическата църква след 1439 г. В резултат на тази среща през декември [[1965]] г. са отменени взаимните [[анатема|анатеми]] и е подписана Съвместна Декларация<ref>[http://www.krotov.info/acts/20/1960/19651207.html Съвместна декларация на Римо-Католическата Църква и Константинополската Православна Църква по повод снемането на взаимните анатеми]</ref>.
През 1964 г., в Йерусалим се срещат вселенският патриарх Атинагор I и римския папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Православната и Римокатолическата църква след 1439 г. В резултат на тази среща през декември 1965 г. са отменени взаимните анатеми и е подписана Съвместна Декларация[1].
Трябва да се подчертае, че едно формално разделение не означава разделение по същество. Двете църкви технически са в общение и признават (за съжаление на Изток - с голяма неохота) взаимната валидност на Светите тайнства - особено на най-великото от тях - Евхаристията. Обстоятелството, че не е намерен начинът Църквите да се обединят като учреждения, поради неприемането от страна на Изтока на учението за папското първенство (вследствие на редица взаимни консултации между двете църкви, може да се каже, че въпросът за добавката "и от Сина" в наше време е загубил предишната си острота) и поради набраната историческа инерция не означава още, че благодатта Божия не действа с пълна сила и в двете от тях, което на практика означава, че редовите християни могат свободно и без никакъв страх да прибягват до тайнствата в което и да било учреждение на Евхаристийната Църква (на Римската или която и да било друга)- независимо от забраните в църковните устави на Изток (Римокатолическата Църква допуска практически свободно причащение в източните Църкви). Аргументът, че Христос е един, следователно само една от Църквите може да бъде истинската, докато другата е "отпаднала" е заблуждаваещ - истината е, че щом Христос е един, следователно не може да има повече от една Църква. Те не са и не могат да бъдат разделени - независимо, че външно може да изглежда така, и че вярващите (главно на Изток) продължават да бъдат възпитавани в този дух на изключителност. Жизнено важно е всеки християнин да осъзнае, че разделението може да протече само и единствено в неговото сърце - ако въпреки истината допусне мисълта, че такова разделение е налице.
На Невестата Христова - Църквата, трябва да се гледа преди всичко с Божии, а не с човешки очи. А Бог е преди всичко Любов - следователно, неразривност.
== Източници ==
| |||