Уикипедия

Стефан Николаев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
кат
м като външни препратки бяха посочени статии в Уикипедия
Ред 1:
'''Стефан Николаев''' е български [[художник]], роден през [[1970]] г. в [[София]], [[България]].
 
== Образование и ранни творби ==
Между 1989 и 1994 г. учи в [http://www.ensba.fr/ Академията за изящни изкуства] в [[Париж]]. През 1993 г. прави едногодишен учебен обмен в [http://www.wsa.soton.ac.uk/ Winchester School of Art] към университета в [[Уинчестър]], където реализира самостоятелна изложба ''Running with the King'' (1994)<ref>[http://www.kulturbench.com/wpress/?event=half-life-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B5%D0%B2 Биографична справка на сайта ''KulturBench'']</ref>. Идеята за галерията „„Glassbox”„Glassbox“, която той създава в Париж, също се заражда там. Работи с приятели за въпросното стъклено пространство във френската столица, чийто извор „е изложбата ''Life/Live'' на [http://en.wikipedia.org/wiki/Young_British_Artists Young British Artists] (YBA), представена в [http://en.wikipedia.org/wiki/Mus%C3%A9e_d%27Art_Moderne_de_la_Ville_de_Paris Музея за Модерномодерно изкуство] в Париж“<ref>ПЕНКИН, Яна; Пенкин, „Стефан Николаев. Случаят Glassbox”,Glassbox“. - В: ''Abitare'', бр. 008, април/2005, с. 12.</ref>.
 
== Професионално развитие ==
=== Извор на вдъхновение и творби ===
{{източник|Творбите на Стефан Николаев са забавни, но при процеса на наблюдението и обмислянето им се проявява и една малко печална страна. В тях се съдържат и сериозни културни и общочовешки послания.}}
„Балкантон“ (от едноименната държавна българската записвателна компания, разпространявала български версии на световни поп хитове) е наименованието на първата самостоятелна [[изложба]] на автора в България, състояла се в АТА център (Институт за съвременно изкуство) през 2004 г. Тя не представя трагични събития от миналото на родното му място, а конкретната реалност на това място. По този начин „създава едно объркване между днес и едно време, между оригинала и копието”. ▼
 
▲„Балкантон“ (от едноименната държавнабългарска българскатадържавна записвателназвукозаписна компания, разпространявала български версии на световни поп хитове) е наименованието на първата самостоятелна [[изложба]] на автора в България, състояла се в АТА център (Институт за съвременно изкуство) през 2004 г. Тя не представя трагични събития от миналото на родното му място, а конкретната реалност на това място. По този начин „създава едно объркване между днес и едно време, между оригинала и копието”копието“.
Виодеоинсталацията ''Скрийнсейвърът. Харддискът. Дискът'' (2003) е ”ироничен коментар на миналото”<ref>КИСьОВ, Стефан; "Художник емигрант иронизира миналото", ''Сега'', 15.01.2004, с. 15</ref>. Инсталацията от екрани показва как един брадат човек ходи по стените и тавана на някаква стая, която напомня ту хотелско фоайе, ту ведомствен коридор, но в никакъв случай място за живеене. ▼
 
▲Виодеоинсталацията ''Скрийнсейвърът. Харддискът. Дискът'' (2003) е ”ироничен„ироничен коментар на миналото”миналото“<ref>КИСьОВ[[Стефан Кисьов]], Стефан;[http://www.segabg.com/article.php?id=117253 "Художник„Художник емигрант иронизира миналото"миналото“], в. ''Сега'', 15.01.2004, с. 15.</ref>. Инсталацията от екрани показва как един брадат човек ходи по стените и тавана на някаква стая, която напомня ту хотелско фоайе, ту ведомствен коридор, но в никакъв случай място за живеене.
 
В неговите [[скулптура|скулптури]] и [[видео]] често срещани са оспорвани теми и предмети като например многократната употреба на [[цигари]], дим и т.н. (''PallMall'' – 1999, ''Extra Light'' - 2003, ''Sickkiss'' – 2006). През 2007 г. участва с творбата си ''What goes up must come down'' (огромна бронзова запалка) в 52-ото [http://en.wikipedia.org/wiki/Venice_Biennale Венецианско биенале].
 
=== Галерии ===
От завършването си живее и работи в [[Париж]] (галерия<!-- ? --> [http://www.michelrein.com/ Michel Rein]) и в София ([http://www.arcprojects.org/ Arc Projets]). Принадлежи едновременно на френската и на българската художествена сцена и играе важна роля в създаването на двупосочен обмен, който все повече характеризира процесите в българското [[съвременно изкуство]]. Художникът определя сам себе си като „DJ, за когото различните стилове в изкуството са повод да ги види отстрани и да ги представи на публиката по нов начин“.
 
Член е на [[Институт за съвременно изкуство – София|Института за съвременно изкуство]] в София заедно с колегите си [[Яра Бубнова]], (директор, куратор), [[Лъчезар Бояджиев]] (художник), [[Мариела Гемишева]] (моден дизайнер), [[Правдолюб Иванов]] (художник), [[Александър Кьосев]] (културолог), [[Кирил Прашков]] (художник), [[Калин Серапионов]] (художник), [http://nedkosolakov.net/content/index_eng.html [Недко Солаков]] (художник), [[Мария Василева (изкуствоведка)|Мария Василева]] (куратор), [[Красимир Терзиев]] (художник), [[Иван Мудов]] (художник).
 
=== Критиците за него ===
Многобройните премествания и интегрирането на нови места обясняват донякъде присъствието на “носталгията„носталгията, понякога дори иронична, като елемент в творчеството на младия художник”художник“<ref>КАТАЛОГ:Каталог ''Stefan Nikolaev. Ultra Slims'', въведение от [[Яра Бубнова]], Correzien, 2004</ref>. Въпросната носталгия обаче по никакъв начин не е поглед назад, а по-скоро е развита чувствителност по отношение на времето и пространството.
 
== Награди ==
През 2002 г. на 4-то биенале в [[Цетине]], [[Черна гора]] е удостоен с Наградата за изкуство на [[ЮНЕСКО]] за проекта му „ ремонтремонт“ (''Under Reconstruction''). За реализацията му той поставя 100 разноцветни строителни каски с надпис „Under Reconstruction”Reconstruction“ на пода на галерия [http://www.michelrein.com/ Michel Rein] в Париж. Събраните от продажбата им средства са използвани за финансирането на проекта, показан и награден в рамките на биеналето.
 
От началото на 2010 г. има зад гърба си самостоятелни изложби в Париж, [[Ню Йорк]], [[Брюксел]], [[Мюнхен]], [[Хонконг]].
 
Line 29 ⟶ 31:
 
== Външни препратки ==
* [http://ica-sofia.org/?id=13&lan=BG&cat_id=11 Страница на Стефан Николаев в сайта на ИСИ, София] {{ref-bg}}
* [http://michelrein.com/en/artistes/expositions/14/Stefan%20Nikolaev Стефан Николаев в сайта на галерия ''Michel Rein''] {{ref-fr}}
* [http://www.ensba.fr/ Академия за изящни изкуства в Париж (на френски)]
* [http://arcprojects.wordpress.com/2007/09/03/stefan-nikolaev-prestige/ Стефан Николаев на сайта ''Arc Projects Archive''] {{ref-en}}
* [http://www.wsa.soton.ac.uk/ Winchester School of Art (на английски)]
* [http://www.goethe.de/ins/tr/lp/prj/art/kue/bul/sni/enindex.htm Стефан Николаев на сайта ''Art Up!''] {{ref-en}}
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Young_British_Artists Young British Artists (на английски)]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Mus%C3%A9e_d%27Art_Moderne_de_la_Ville_de_Paris Музей за Модерно изкуство в Париж (на английски)]
* [http://www.michelrein.com/ Галерия Michel Rein (на френски)]
* [http://www.arcprojects.org/ Галерия Arc Projets]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Venice_Biennale Венецианско Биенале (на английски)]
 
{{СОРТКАТ:Николаев, Стефан}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Николаев“.