Цицерон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат.
м мкор
Ред 40:
 
=== Заговора на Катилина ===
През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за [[консул]]. За неговото избиране помага факта, че неговиянеговият съперник, [[Катилина]], открито говори за [[революция|революционни промени]] в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.
 
[[Картинка:Maccari-Cicero.jpg|thumb|left|250px|Цицерон произнася [[речи против Катилина|реч срещу Катилина]]]]
[[Image:Pompée dans le Temple de Jérusalem.jpg|thumb|left|250px|[[Помпей Велики|Помпей]] в [[Светая Светих]] (63 г. пр.н.е.)]]
След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите [[речи против Катилина|сенатски речи на Цицерон срещу Катилина]], считащи се за образец на [[оратор]]ското изкуство ([[реторика]]), принуждават Катилина да избяга в [[Етрурия]]. В последващите заседания на [[Сенат]]а, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съдасъд тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки - домашен арест или изгнание — няма да са достатъчно ефективни. [[Юлий Цезар]], който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само [[Марк Порций Катон Младши]] в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от [[смъртна присъда]].
 
В този период славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх. Възхвалявайки неговата решителност, Катон го нарича [[Pater Patriae|Pater Patriae, "Баща на отечеството"]]. По това време, както пише [[Плутарх]], <blockquote>"много изпитват към него неприязън и даже ненавист — и не за някоя глупава постъпка, а само заради това, че той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито сенатът, нито народът и съдът не успяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още един път старата песен срещу Катилина... Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги така благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателите "</blockquote>