Жул Верн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Migrating 94 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q33977 (translate me) |
шаблон "писател"+картинки, за да стане добра като "Майн Рид" |
||
Ред 1:
{{Друго значение|френския писател|космическия кораб|Жул Верн (АТК)}}
{{писател
|
| размер =
| описание
▲| портрет = Jules Verne.jpg
| наставка =
| фон =
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1828|2|8|1}}
| място на раждане = Нант, Франция
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|1905|3|24|1828|2|8|1}}
| място на смърт = Амиен, Франция
| период = 1999-
| направление =
| дебют =
| брак =
| деца = ▼
| подпис = Jules Verne autograph.jpg▼
| сайт =
| бележки =
▲| професия = [[писател]]
▲| националност = [[Французи|французин]]
▲| подпис = Jules Verne autograph.jpg
▲| деца =
▲ | псевдоним =
▲ | повлиян-от = [[Виктор Юго]], [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма]], [[Едгар Алън По]], [[Даниел Дефо]], [[Жорж Санд]] и др.
▲ | повлиял = [[Хърбърт Уелс]], [[Хюго Гернсбек]], [[Артър Конан Дойл]], [[Едгар Райс Бъроуз]], [[Емилио Салгари]] и др.
▲ | теми =
▲ | жанрове = [[научна фантастика]]
}}
Line 64 ⟶ 40:
Жул Верн не продължава да пише пиеси поради недоброжелателността, с която се отнасят към него управителите на театрите, и започва да публикува в ''„Мюзе де фамий“'' (Musée des familles) повести, повлияни от [[Едгар Алън По]]. Една от тях, ''„Пътуване с балон – драма във въздуха“'' ([[1851]]) (Un voyage en ballon – un drame dans les airs), привлича вниманието на читателската публика. (Творчеството на Едгар Алън По оставя следа у Жул Верн и той, доста по-късно, пише продължение на недовършения му роман ''„Историята на Гордън Пим“'' ("Narrative of a Gordon Pym"), озаглавено ''„Сфинксът от ледените полета“'' (Les sphinx des glaces), [[1897]] г.).
[[Image:Jules Verne.gif|thumb|right|Жул Верн през 1856 г.]]
През [[1857]] г. Жул Верн се жени за 28-годишната вдовица Онорин де Виан. За да издържа семейството си, Жул Верн започва да работи като борсов посредник. Същевременно продължава да пише и жена му изцяло го подкрепя в това начинание. През [[1861]] г. се ражда синът им Мишел Жан Пиер Верн. В кариерата си на писател Жул Верн напредва постепенно и през [[1862]] г. сключва договор с известния издател [[Пиер Етцел]], според който писателят се задължава да осигурява по два романа годишно за поредицата ''„Необикновени пътешествия“'' (Voyages extraordinaires). През [[1863]] г. излиза романът на Жул Верн ''„Пет седмици с балон“'' (Cinq semaines en ballon), разказващ за изследователско пътешествие с балон над Африка. Той му носи изключителен успех и Жул Верн от този момент напуска борсата и се отдава изцяло на писателската си дейност. До края на живота си не прекратява договора си с Етцел, който внимателно чете ръкописите му и не се колебае да предлага корекции. Дори една от ранните творби на писателя, ''„Париж през двайсети век“'' (Paris au XXe siecle), не бива издадена. Открита е много по-късно и е публикувана през [[1994]] г.
Романите на Жул Верн бързо печелят огромна популярност по цял свят. Авторът няма образование на учен, нито опит като пътешественик, но отделя много време за проучване на материала за своите книги. Жул Верн се опитва да представя реалистично дори и най-малките подробности. Например, ''„Осемдесет дни около света“'' ([[1873]]) (Le tour du monde en quatre-vingts jours) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. Разбира се, когато логиката на сюжета противоречи на постиженията на тогавашната наука, Жул Верн не робува на стриктното придържане към фактите. Например, ''„Пътуване до центъра на Земята“'' ([[1864]]) (Voyage au centre de la terre) описва експедиция в кухата вътрешност на Земята и от гледна точка на съвременната геология има редица слабости, а в ''„Хектор Сервадак“'' ([[1877]]) (Hector Servadac) една комета отнася Хектор и слугата му и те правят пътешествие през [[Слънчевата система]], като освен това откриват, че кометата е откъснала и парче от скалата на [[Гибралтар]], на което двама англичани играят шах. Понякога въображението на Жул Верн противоречи с научните факти. Например, в ''„От Земята до Луната“'' ([[1865]]) (De la terre a la lune) гигантско оръдие изстрелва героите в орбита.
Съвременните учени биха казали на Жул Верн, че първоначалното ускорение би убило пътниците в снаряда. (Идеята за оръдие, изстрелващо космически кораб е използвана преди Жул Верн, още през [[18 век|18-ти век]], а преди това [[Сирано дьо Бержерак]], в „Пътешествия до Луната и Слънцето“ ([[1655]]) използва ракета за космическото пътешествие). В ''„Двадесет хиляди левги под водата“'' ([[1870]]) (Vingt mille lieues sous les mers) Жул Верн представя един предшественик на съвременните супергерои – [[капитан Немо]]. Неговата подводница „Наутилус“ (носеща името на парната подводница на [[Робърт Фултън]]), вдъхновява много изобретатели. Първата подводница, задвижвана изцяло с електрическа тяга, е построена през [[1886]] г. и е кръстена в чест на подводницата на капитан Немо. През [[1860-те]] Жул Верн води спокоен живот. През [[1867]] заедно с брат си Пол предприема пътуване до [[Съединени американски щати|Съединените щати]], където посещават [[Ниагарски водопад|Ниагарския водопад]]. През [[1868]] г. пътува със своята яхта ''„Сен Мишел“'' из [[Средиземно море|Средиземноморието]], посрещат го тържествено в [[Гибралтар]] и Северна [[Африка]], а в Рим [[папа Лъв XIII]] благославя книгите му.
=== В Амиен ===
[[Image:Jules Verne Algerie.jpg|thumb|right|Карикатура от 1884 г.]]
През [[1871]] г. Жул Верн се установява в [[Амиен]], където остава до края на живота си. През [[1888]] г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в Амиен е изключително скромен: всеки ден става в пет часа сутринта и с малки прекъсвания работи до осем вечерта. Сутрин обикновено пише, през деня чете коректури и отговаря на писма от цял свят, както и приема посетители, преглежда вестници, списания и отчети на многобройни научни дружества. Води огромна картотека (с повече от 25 000 фиша), в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време. Този график се нарушава веднъж годишно, когато Жул Верн излиза с яхтата си в открито море.
Line 132 ⟶ 111:
* [[1895]] – ''„Плаващият остров“'' (L'ile a Helice)
* [[1896]] – ''„Родното знаме“'' (Face au drapeau)
[[Image:Verne-Clovis.jpg|thumb|right|Челна страница на „Кловис Дардентор”]]
* [[1896]] – ''„Кловис Дардентор“'' (Clovis Dardentor)
* [[1897]] – ''„Антарктическа история“'' (Le sphinx des glaces)
| |||