Разлика между версии на „Натурализъм (литература)“

редакция без резюме
: ''Виж [[натурализъм]] за натурализма във философията, театъра и др.''
 
'''Натурализмът''' ([[латински]]: ''naturalis'' - по природа, ''natura'' - природа) е литературно течение в европейската [[литература]] за периода 1880 - 1940, което използва детайлен реализъм, за да зададе идеята, че социалните условия, наследствеността и средата са сили, от които не може да се избяга при формирането на човешкия характер.
'''Натурализмът''' е направление в европейската [[литература]]. Думата '''натурализъм''' идва от лат. ''natura'' - природа.
Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Обикновено се описва като литературно течение, което търси да преповтори, репликира ежедневната реалност, която е лесно верифицируема, за разлика от романтизма или сюрреализма, при които обектите на описание могат да получат символна, идеалистична или свръхестествена трактовка. Натурализмът произтича от [[литературен реализъм|литературния реализъм]]. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. ПроявяваНеговите сефилософски иоснования катосе философскосъстоят учение,в коетообясняването обяснявана обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". ВодещавКакто при повечето нови (за тогавашната епоха) течения, водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; те търсят близост с науката;, научност в изображението; приемат, че физиологическите явления определят живота и развитието на човека. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|роман]]ът.
 
Възниква като литературно направление във [[Франция]] през 1860-те год. Характеризира се със стремеж към фотографическо възпроизвеждане на действителността. Проявява се и като философско учение, което обяснява обществените явления като "пряка последица от природните и биологичните фактори". Водеща мисъл у писателите натуралисти е, че творческите методи на предишните литературни течения се смятат за остарели; близост с науката; научност в изображението; физиологическите явления определят живота и развитието на човека.
 
== В литературата ==
Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за [[наследственост]]та. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|роман]]ът. Той е ''"изследване на природата, хората и средата"''.
 
ОгромноТук огромно влияние оказва широкопоявилата разпространенатасе тогава и широко разпространена теория за [[наследственост]]та. Посредством това в произведенията на писателите-натуралисти човекът е представен и в крайни окраски - като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяванатаМоже формада ебъде [[Романописан (литература)|роман]]ът.накратко Той екато ''"изследване на природата, хората и средата"''.
Представители - [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]], [[Томас Харди]].
 
Представители -са [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]], [[Томас Харди]].
 
[[Категория:Литература]]