Сид Вишъс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 13x интервали, заглавие (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 5:
| фон = инструменталист
| картинка = Sid Vicious.JPG
| картинка_текст = Сид Вишъс, 1977
| роден_на = [[10 май]] [[1957]]
| роден_в = [[Лондон]], [[Великобритания]]
| починал = [[2 февруари]] [[1979]]</br>[[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
| стил = пънк-рок
| инструмент = [[бас китара]], [[барабан]]и
Ред 15:
'''Сид Вишъс''' ({{lang-en|Sid Vicious}}, (роден John Simon Ritchie, [[10 май]] [[1957]], [[Лондон]] - [[2 февруари]] [[1979]], [[Ню Йорк]]) е [[Обединено кралство|британски]] музикант, известен най-вече като бас китарист на легендарната британска група [[Секс Пистълс]].
Малцина знаят, че истинското име на твореца е Джон, самият той е приятел с Джон Лайдън (по-късно Джони Ротън) в периода преди създаването на Секс Пистълс. Вишъс (или "Злобния" на български) влиза в групата след напускането на Глен Матлок (бас-китарист) през 1977, първоначално се проявява след като атакува журналист с верига, най-вероятно поръчано от Джони Ротън. По-голямата част от публиката не знае, че Вишъс не е участвал по време на записване на знаменития за групата албум [[Never Mind The Bollocks, Here's The Sex Pistols]] поради болест. Човекът, който свири бас-китара, е всъщност Стиви Джоунс. В интервюто за електронната игра [[Guitar Hero III]] Джоунс казва:
- Сид беше в болницата с [[хепатит]] поради това не можеше да свири, не че въобще можеше да свири.
Ред 38:
Сид Вишъс умира на 2 февруари 1979, на 21 годишна възраст , причината е свъхдоза. Неговото тяло е кремирано, няколко дни след кремацията майката на Вишъс намира следното писмо в джоба на коженото му яке:
"Подписали сме смъртен пакт, аз трябва да изпълня моята част от сделката. Моля, погребете ме до моето момиче. Моля,погребете ме с коженото ми яке, джинсите и рокерските ботуши. Довиждане. С любов, Сид."
В телевизионното предаване със заглавие "Биография: Секс Пистълс" е направено следното изявление, базирано на вероятно самопризнание на майката на Сид -- на 2-ри февруари, 1979 -- само дни преди да стъпи на съдебната скамейка за убийството на Нанси Спънджен -- майката на Сид го инжектира с [[хероин]] и той умира в леглото си. Тя по-късно признава, че съзнателно е дала на своя син достатъчно наркотици за смъртта на двама души. На своето предсмъртно легло, Ане Ритчи се оправдава, че е взела живота на сина си: "Нямаше начин Сид да се справи зад решетките."
Ред 46:
==Влияние в модерната култура==
Сид Вишъс остава като една от най-спорните личности в музикалното изкуство. За много той символизира свободата, непримирмия дух, анархията. Неговия живот е интерпретиран в редица книги и филми, включително романтичната драма "[[Сид и Нанси]]", макар и според Джони Ротън този филм да не отразява правилно събитията, а да използва една човешка трагедията за материални цели.
Редица критици го нареджат редом до [[Кърт Кобейн]], като символ на бунта на едно ново поколение.
Независимо, че неговите музикални умения са поставяни под въпрос, Вишъс, заедно с Джони Ротън, Иги Поп и много други творци, е определен като едно от най-значимите лица на пънк-рок културата и модерната музика.
Ред 59:
<small>
''Undermine their pompous authority, reject their moral standards, make Anarchy and disorder your trademarks, cause as much chaos and disruption as possible but don’t let them take you alive.''
:''[[1977]]''
</small></div>-->
==Дискография
=== Сид Вишъс ===
Ред 116:
* ''Will Your Son Turn into Sid Vicious?'' (1978)
* ''The Great Rock‘n’Roll Swindle'' (1979, ohj. Julien Temple, VHS, Virgin Films)
* ''The Punk Rock Movie'' (1979, ohj. Don Letts)
* ''Dead On Arrival'' (1981, ohj. Lech Kowalski)
* ''The Filth And The Fury'' (2000, ohj. Julien Temple, VHS/NTSC)
Ред 123:
* Anne Beverley, ''The Sid Vicious Family album'' (1980, Virgin Books)
* Gerald Cole, ''Sid And Nancy'' (1986, Methuen)
* Alex Cox & Abbe Wool, ''Sid And Nancy'' (1986, Faber and Faber)
* Keith Bateson and Alan Parker, ''Sid’s Way'' (1991, Omnibus Press)
* Tom Stockdale, ''Sid Vicious. They Died Too Young'' (1995, Parragon)
| |||