Народно социално движение: Разлика между версии

'''Народно социално движение (НСД)''' е популярното, но неофициално име на '''Демократически сговор (Александър Цанков)''' — политическа партия в България, получила известност и като "Цанково„Цанково движение"движение“. Създадено е на [[15 май]] [[1932]] г. след отцепването на привържениците на проф. [[Александър Цанков]] от партията [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Както наконцептуално, привърженицитетака и в позициите си, партията е антикомунистическа и идейно близка и симпатизираща на проф.италианския [[Александърфашизъм]] Цанкови [[националсоциализма]]. на [[Адолф Хитлер]].

== Структура и цели ==

Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските [[Фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна "надпартийна„надпартийна власт"власт“, за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др. През 1933 и началото на 1934 г. успява да привлече към себе си по-голямата част от членската маса на Политическия кръг "Звено", както и някои привърженици от десните кръгове в [[БЗНС]] (К. Томов) и др. Успехите в общинските избори от януари 1934 г. (в които взема 11,5 % от гласовете), го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на [[Бенито Мусолини]] от края на октомври 1922 г., '''НСД''' планира за 20 май 1934 г. "поход към София", но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват [[държавен преврат]]. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като [[Христо Калфов]], [[Иван Русев]] и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците. Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Александър Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на [[цар Борис III]] от диктаторските му прийоми и голямата близост с [[Берлин]]. В навечерието на [[9 септември 1944]] движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от [[СССР]] проваля тези му намерения, а водачът му проф. Александър Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи: в. "Демократически сговор" (Цанков), в. "Нова България", в. "Слово".