Разлика между версии на „Ум“

154 байта изтрити ,  преди 6 години
м
редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q450)
м
[[Памет]]та е способността за запазване, съхранение и по-късно възстановяване на знание, информация или опит. Паметта е една от постоянните теми на философията, а в края на 19 век и началото на 20 век тя се изследването на паметта се превръща в една от темите на изследване в рамките на парадигмите на когнитивната психология. В края на 20 век тези изследвания залягат в основата на една нова научна област, [[когнитивна неврология|когнитивната неврология]], която свързва когнитивната психология с [[неврология]]та. Темата за паметта е разглеждана по особено усложнен начин в някои от класическите произведения на литературата на 20 век, например в романа на [[Марсел Пруст]] „[[По следите на изгубеното време]]“.
 
[[Въображение]]то е дейността, създаваща или предизвикваща в ума нови ситуации, образи, идеи или други [[Квалия|квалии]]. То представлява специфично субективна дейност, а не пряк или пасивен опит. Сред различните практически функции на въображението са способността за предвиждане на възможно бъдеще развитие, за виждане на нещата от чужда гледна точка и за промяна на начина на възприемане на нещата, включително като се вземат решения за извърванеизвършване или за реакция срещу въобразеното.
 
[[Съзнание]]то при човека и другите бозайници е аспект на ума, обхващаш качества като [[субективност]], [[чувствителност]] и способността за възприемане на връзката между личността и окръжаващата я среда. То е предмет на изследване на [[философия на съзнанието|философията на съзнанието]], психологията, неврологията и [[когнитивна наука|когнитивната наука]]. Някои философи разделят съзнанието на феноменално съзнание, обхващащо самия субективен опит, и достъпно съзнание, отнасящо се за глобалното наличие на информация в обработващите системи на мозъка.<ref name="Bl">{{cite journal | last = Block | first = Ned | year = 1995 | month = | title = On a Confusion about a Function of Consciousness | journal = The Behavioral and Brain Sciences | volume = | issue = | pages = | id = | lang = en}}</ref>
 
Като умствено съдържание се определят обектите, за които се смята, че се намират в ума и се образуват и манипулират чрез умствените процеси и функции. Примери за такова умствено съдържание са мислите, понятията, [[спомен]]ите, [[Емоция|емоциите]], усещанията и [[Намерение|намеренията]]. Съществуват няколко философски теории, целящи да обяснят умственото съдържание: [[интернализъм]], [[екстернализъм]], [[непряк реализъм]] и [[интенционалност]].
== Философия ==
{{основна|Философия на съзнанието}}
 
Умът, неговите характеристики и умствените дейности и функции са сред основните обекти на изследване на [[философия на съзнанието|философията на съзнанието]]. Неин централен проблем е този за отношението между съзнанието и материалното тяло.<ref name="Kim1">{{cite book | last = Kim | first = J | editor = Honderich, Ted | title = Problems in the Philosophy of Mind. Oxford Companion to Philosophy | year = 1995 | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | lang = en}}</ref> Двете основни течения, опитващи се да разрешат този проблем са [[Дуализъм (философия)|дуализмът]] и [[Монизъм|монизмът]].
 
=== Дуализъм ===
Според дуалистичното схващане, умът и тялото са разделени един от друг. То може да бъде проследено в историята до [[Платон]],<ref name="Plato">{{cite book | author = Plato | editor = E.A. Duke, W.F. Hicken, W.S.M. Nicoll, D.B. Robinson, J.C.G. Strachan | title = Phaedo | year = 1995 | publisher = Clarendon Press | location = | lang = en }}</ref> [[Аристотел]]<ref name="Rob">{{cite journal | last = Robinson | first = H | year = 1983 | month = | title = Aristotelian dualism | journal = Oxford Studies in Ancient Philosophy | volume = 1 | issue = | pages = 123-144 | id = | lang = en}}</ref><ref>{{cite journal | last = Nussbaum | first = M. C | year = 1984 | month = | title = Aristotelian dualism | journal = Oxford Studies in Ancient Philosophy | volume = 2 | issue = | pages = 197-207 | id = | lang = en}}</ref><ref>{{cite book | last = Nussbaum | first = Martha Craven | coauthors = Amélie Rorty | year = 1992 | title = Essays on Aristotle's De anima | publisher = Clarendon Press | location = Oxford | pages = | isbn = 9780585113074 | lang = en}}</ref> и индийските философски школи [[санкхя]] и [[йога]],<ref name="Sa">{{cite web | url = http://www.experiencefestival.com/a/Sankhya/id/23117 | title = Sankhya:Hindu philosophy: The Sankhya | first = Sri Swami | last = Sivananda | lang = en}}</ref> но е най-точно формулирано от [[Рене Декарт]] през 17 век.<ref name="De">{{cite book | last = Descartes | first = René | title=Discourse on Method and Meditations on First Philosophy | publisher=Hacket Publishing Company | isbn = 0-87220-421-9 | year = 1998 | lang = en}}</ref> Дуализмът на субстанциите смята умът за самостоятелна от материята субстанция, а дуализмът на свойствата го разглежда като група отделни свойства, които се пораждат от мозъка и не могат да бъдат сведени до него, но в същото време не са самостоятелна субстанция.<ref name="Du">{{cite | фамилия-част = Hart | име-част = W.D | заглавие-част = Dualism | фамилия = Guttenplan | име = Samuel Guttenplan | заглавие = A Companion to the Philosophy of Mind | място = Oxford | издател = Blackwell | дата = 1996 | isbn = 9780631199960 | език = en | страница = 265-267}}</ref>
 
Философът от 20 век [[Мартин Хайдегер]] смята, че субективният опит и дейност (т.е. умът) изобщо не могат да бъдат разглеждани в контекста на декартовите субстанции, притежаващи свойства, независимо дали самият ум се приема за самостоятелна субстанция или не. Причина за това е, че природата на субективния, качествен опит е онтологично некохерентна в контекста на субстанциите, притежаващи свойства.