Христо Караманджуков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
[[Image:N.Danailov, Peio Shishmanov, Hristo Karamandjukov.jpg|мини|ляво|250п|Сборната въстаническа чета преди заминаване в 1903 година. Отпред от ляво на дясно: [[Никола Данаилов]], [[Пею Шишманов]], Христо Караманджуков. В центъра със знамето [[Никола Шишманов]]]]
През 1917 г. като войник в [[Единадесета пехотна македонска дивизия]] е командирован в [[Ниш]], където участва в издаването на вестник „[[Моравски глас]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 134.]</ref> След войната е директор на гимназията в [[Ксанти]]. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с [[Васил Дечев]] вестник „[[Родопски глас]]“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „[[Родопа (списание)|Родопа]]“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
[[Файл:Hristo Karamandzhikov Reports.jpg|дясно|мини|250п|Караманджуков докладва решенията на Конгреса на Петрова нива]]
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на [[Дружба Родина]]. Взема активно участие в работата на [[Съюз на тракийските дружества в България|Тракийската организация]] още по време на създаването й през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „[[Тракийския сборник]]“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на [[Тракийски научен институт|Тракийския научен институт]].
| |||