Йохан Себастиан Бах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Влияние в културата на 20 и 21 век |
|||
Ред 169:
Йоханес-Пасион е изпълнен на [[21 февруари]] [[1833]] г., но няма същия бърз успех. Месата в h-moll е възкресена малко по малко от Шелбе ([[1789]]—[[1837]]) през периода [[1828]]—[[1835]] г. [[Коледна оратория|Коледната оратория]] се появява пред публика за нов живот през [[1858]] г. Като цяло този последвал интерес може да се определи, като следствие от Менделсоновото начинание, а в знак на признание на [[18 октомври]] [[2008]] г. е открит негов паметник срещу църквата „Св. Томас“.
== Влияние в културата на 20 и 21 век ==
Фрагменти от бахова музика звучат във видео игрите „[[Тетрис]]“, „Джайръс“, „[[Super Mario Bros.|Супер Марио Брос]]“ и други, произведени от Нинтендо<ref>[http://www.academia.edu/619232/_Blip_Bloop_Bach_Some_Uses_of_Classical_Music_on_the_Nintendo_Entertainment_System._ „Блип, Блуп, Бах! Употреба на класическа музика от Нинтендо Ентъртеймънт Системс“, Уилиам Гибонс]</ref>, а също така популярни откъси са адаптирани като тонове за звънене на мобилни телефони.
Музика на Бах се ползва и в множество реклами, като например на: храните за животни Педигрий (2004 г.), музикалната телевизия [[Ем Ти Ви]] Латиноамерика (2004 г.), напитката [[Gatorade|Геторейд]] (2007 г.), кредитните карти [[Американ Експрес]] (2009 г.), телекомуникационната компания Телиа (2009 г.), банка ДНБ НОР (2011 г.), застрахователната компания МетЛайф (с карикатурният герой [[Шрьодер (Peanuts)|Шрьодер]], 2012 г.).
Инициативата за улични изкуства и танц „Ред Бул Флайинг Бах“, провеждаща се от 2010 г. насам, съчетава бароковата музика със съвременни форми на изява.<ref>[http://www.redbull.com/cs/Satellite/en_INT/Red-Bull-Flying-Bach/001243003657209 „Ред Бул Флайинг Бах“ - инициатива за улични изкуства и танц]</ref>
=== Влияние в джаза ===
През 50-те и 60-те години на 20 век особено забележими са [[джаз]]-интерпретациите на произведения на Бах от Модърн джаз квартет и Суингъл сингърс, а в последващите десетилетия
=== Влияние в популярните музикални стилове ===
В [[рок музика
== Институции, музеи и паметници, посветени на Бах ==
Line 195 ⟶ 211:
Картинка:Johann Sebastian Bach-Denkmal.JPG|Паметник срещу църквата „Св. Томас“ в Лайпциг
Картинка:Bach-Denkmal Eisenach.jpg|Паметник в музеят „Домът на Бах“ в Айзенах
Картинка:Johann Sebastian Bach, Siegesallee, Joseph Uphues.jpg|Бюст, създаден от Йозеф Юфус, открит в Берлин през
Картинка:Dornheim Kirche Bach-Bueste.JPG|Бюст срещу „Хохцайткирхе“ в Дорнхайм
Картинка:Bundesarchiv Bild 183-23873-1697, Eisenach, Bach-Denkmal.jpg|Паметник на входа на църквата „Св. Георги“ в Айзенах
Line 236 ⟶ 252:
: Струнен квартет Емерсън, Фретуърк, Английски барокови солисти, Музика Антиква Кьолн, Кингс Консорт, Оркестър от Ерата на Просвещението, Хор Монтеверди, Академия за стара музика Берлин, Бах Колегиум Япония, Тавернър Консорт
</div>
▲== Музиката на Бах в популярната култура ==
▲Музиката на Йохан Себастиан Бах е използвана в [[Саундтрак|музикалното озвучаване]] на над 850 филма и телевизионни продукции от 1931 г. насам.<ref>[http://www.imdb.com/name/nm0001925/filmoyear Хронологичен списък на филмите, в които се използва музика на Бах, публикуван в енциклопедия IMDB]</ref>.
▲През 50-те и 60-те години на 20 век особено забележими са [[джаз]]-интерпретациите на произведения на Бах от Модърн джаз квартет и Суингъл сингърс, а в последващите десетилетия и импровизациите на [[Жак Лусие]] и [[Боби Макферин]]. Други джазови импровизации по музика на Бах също така изпълняват: Джанго Райнхард, Стефан Грапели и Еди Саут — Първата част от „Концерт за две цигулки в ре минор“ (1937 г.), Алек Темпълтън — тричастната „Топси търви сюита“ от 1936 г. („Бах отива в града“, „Войнишки менует“ и „Токатата на гробаря“), Бени Гудман - „Бах отива в града“ (1938 г.), [[Нина Симон]] ползва фрагменти от музика на Бах в песента „Обичай ме или ме остави“, Хейзъл Скот - „Инвенция в ла минор“ (1940 г.), Бъд Пауъл - „Бъд по Бах“ (1957 г.), Оскар Питърсън посвещава сюита на Бах в албума си „На живо“ (1986 г.), Рон Картър — албумът "Бранденбургски концерт" (1995 г.).<ref>[[http://www.bbc.co.uk/radio3/bach/bachatozj.shtml „Бах и джазът“ - Ейлин Шиптън; Радио 3, ББС]]</ref>
▲В [[рок музика|рок]] и [[Поп музика|поп]] музиката, влияние на творби на Бах се откриват при: Тойс - „Любовен концерт“(1965 г.), Февър Трий - „Сходна ситуация“ (1967 г.), [[Прокъл Харъм]] - „Изсветляващата сянка на бледото“ (1967 г.), [[Джетро Тъл]] - „Буре“ (1969 г.) и „Прелюд в до мажор“, [[Бийтълс]] - тромпетното соло на „Пени лейн“ (1968 г.) и „Всички се нуждаят от любов“, [[Емерсън, Лейк енд Палмър]] - „Острието на ножа“ (1970 г.) и интродукцията на „Единственият начин“ (1971 г.), [[Пол Саймън]] - „Американска мелодия“ (1972 г.), Аполо 100 - „Радост“ (1972 г.), Стив Хакет - „Хоризонт“ (1972 г.), [[Бийч Бойс]] - интродукцията на „Лейди Линда“ (1978 г.), Скай - „Токата“ (1980 г.), Джордж Уинстън - „Радост“ (1982 г.), Алкатраз - „Идващият Бах“ (1984 г.), [[Ингви Малмстийн]] - „Черна звезда“ (1989 г.), „Бленуване“ (1989 г.), „Без съжаление“ (1992 г.) и „Затворник на любовта ти“ (1994 г), Екс Джапан - „Роза от любов“ (1989 г.), Суитбокс - „Всичко ще бъде наред“ (1998 г.), Ексзибит - „Симфония в Екс мажор“ (2002 г.), [[Джем (група)|Джем]] - „Те“ (2005 г.).<ref>[http://www.solopassion.com/node/971 "Класически влияния в популярната музика"]</ref>
== Музикални фрагменти ==
| |||