Българско тайно революционно братство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3401783. |
|||
Ред 7:
==Създаване==
През 1897 година в лицето на растящата революционна сила на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], група консервативно и [[Българска Екзархия|про-екзархийски]] настроени българи, основават в Солун нова организация. Братството е против революцията като метод за освобождение и смята, че Македония и Одринско имат нужда преди всичко от просвещение. Уставът му носи дата март 1897 година и е подписан с псевдонимите на 12 членове — основатели. Между тях били учителите [[Иван Гарванов]], [[Димитър Мирчев]], [[Христо Тенчев]], [[Христо Ганов]], [[
Целта на Братството, формулирана в Устава му е:
Ред 27:
г) революцията.<ref>Татарчев, Христо. Спомени, документи, материали, Наука и изкуство, София, 1989, стр. 361.</ref>}}
Братството издава хектографирания вестник „[[Борба (1898)|Борба]]“ (1898), списван от Наумов, Тенчев, [[Недялко Колушев]] и Гарванов.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_3.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 155.]</ref>
Същевременно създаването на Братството кара сръбската и гръцката пропаганди в Солун да се активизират. Така на 3 юни 1897 г. Христо Ганов е убит от сърбоманина [[Илия Пейчиновски]] в солунското кафене „Коломбо“. Присъстващият Иван Гарванов се притича на помощ, но е тежко ранен. Съдебното следствие установява, че следите на атентата водят към сръбския консул. Това кара организацията да преосмисли частично идеите. Членовете на организацията постепенно започват да осъзнават и необходимостта от въоръжена борба. Дейността на Братството среща противодействие и от страна на [[ВМОРО|Вътрешната организация]] и донякъде от [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] в София. Започват вътрешни междуособици и опити за взаимни покушения с ранени, макар че никой не е убит. В спомените си [[Георги Баждаров]] пише по повод на пререканията между двете организации:▼
▲
{{цитат|...Хората на Братството изглежда са се счели оскърбени, загдето са били пренебрегнати от другите. Това чувство ще да е било доста остро, защото хората на Братството са имали самочувствие да не бъдат нито по-малко умни, нито по-малко патриоти и авторитетни от другите... С Централния комитет в Солун бяха повече хората от еснафа, а с Братствениците бяха повече от нотабилите. В психологията на едните и на другите може би има известна разлика, вследствие на разликата в социалното им положение, но разлика между водачите, които бяха гимназиални учители, не можеше да има, освен чисто индивидуална, свойствена на лицата и от двете групировки... В това разцепление, сигурно ще да е имало и личен елемент, може би и смисъл и интерес. У обществата с ниска култура мъчно е да разбереш караниците и те почват поради идеи, материален интерес или накърнено честолюбие.<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_1.html Георги Баждаров, Моите спомени, София – 1929 г. Съставител: Ангел Джонев].</ref>}}
| |||