Уикипедия

Георги Капчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 30:
В Загреб Капчев поддържа активни контакти с видни български и хърватски общественици. Продължава да поддържа активна кореспонденция с Александър Протогеров. В едно от своите писма изразява съмнение, че идващият при него [[Стефан Дедов]] се е ангажирал със сръбската пропаганда в Белград. Кореспондира си с българския търговски агент в Скопие [[Димитър Ризов]], с видния публицист [[Антон Драндар]], среща се с професор [[Иван Шишманов]], който го насърчава в деността му. Финансова подкрепа на Капчев оказват епископите [[Йосиф Щросмаер]] и [[Юлий Духобекски]], както и поетът политик, водач на Домовинската партия на правото [[Август Харамбашич]], който пише стихотворението „На братята българи в Македония“, специално за брошурата на Капчев. Загребският вестник „Обзор“ му предоставя възможността да публикува статии по македонския въпрос.
 
От края на ноември 1898 година Капчев започва да издава в Загреб вестник [[Македония (1898 - 1899)|„Македония“]], който след установяването му в Женева в началото на януари 1899 година, продължава да излиза там. Междувременно, през 1897-1898 г. в Женева група български студенти учредяват [[Македонски таен революционен комитет]], който развива идеите на политическия екстремизъм - анархизма и тероризма. Отслабването на ръководния център в лицето на ВМК дава възможност на някои второстепенни дейци от периферията на движението да предприемат опити са създаване на алтернативни организации, които обаче се оказват ефимерни и нетрайни. В Женева на 12 януари 1899 от името на т.така нар.наречения Централен македонски комитет, за чиито председател се самопровъзгласява, Капчев разпраща апел до много дипломати, учени, общественици и публицисти в България и други страни за свиквнето на Международен конгрес за решаване на македонския въпрос и прилага програма за необходимите реформи.
 
Програмата на Капчев съдържа 12 точки и е преработен вариант на програмата за реформи, изработена от Върховния комитет в 1896 година. Според нея Македония и Одринска Тракия трябва да образуват една автономна област със законодателна и изпълнителна власт. Проведеният през февруари от Капчев в Женева конгрес не среща добри отзиви в България, тъй като дублира инициативата на Върховния комитет от януари, която включва писма до посланиците на Великите сили с приложена програмата от 1896 година.
 
Вестникът на ВМОК "„[[Реформи]]"“ отразява опита на Капчев да създаде свой Централен Македонски комитет по следния начин:
 
{{цитат|''Но г-н Капчев, въпреки че е сам в тази инициатива да издава вестник в Загреб, смята за необходимо да се изяви като представител на някакъв Централен Македонски революционен комитет и на някакво временно Македонско правителство със седалище "навсякъде„навсякъде и никъде"никъде“. Г-н Капчев, ще направи много по-добре, ако каже истината: че седалището на Временното правителство на Македония се намира в главата му, а Централният македонски революционен комитет, който иска да представлява не е никой друг, освен самият г-н Георги Капчев''.|}}
 
Капчев се връща в България и през май 1899 година е делегат на [[Шести македонски конгрес|Шестия македонски конгрес]], макар Върховният комитет и [[Андрей Ляпчев]] да се опитват да го бламират. Постепенно вижданията на Капчев еволюират и той започва да приема доминиращата във ВМК тенденция за налагане на въоръжената борба. Капчев чете публични лекции и изпълнява поръчения на ВМОК.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Капчев“.