Георги Капчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
След намесата на България в [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] на страната на Централните сили Капчев емигрира в Русия и се записва доброволец в руската армия, където служи и синът му Иван Капчев. В 1917 година издава в Петроград книгата „Турецкое „наследство“ и Мировая война“. След войната Капчев се връща в България и работи в министерството на правосъдието. С подкрепата на правителството на Александър Стамболийски в 1923 година издава в Берлин книгата „Народният погром пред Държавния съд“, която след две години е преведена на френски. В нея Капчев продължава да отстоява възгледа, че основният етнически елемент в Македония е българският, и че решението на македонския въпрос е автономията.
 
Като панславист, той активно подкрепя федералистката и проюгославска политика на Земеделския съюз и на премиера Стамболийски. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския военен преврат]] през 1923 година Георги Капчев емигрира в Югославия, където според спомените на негов правнук преподава в Белградския университет.<ref>''Казвам се Владислав Събев и съм правнук на Георги Капчев. Попаднах случайно на този материал. Намерих го и в македонската преса. Като македонец и българин не споделям преиначаването на историята и не мисля, че една лъжа повторена сто пъти става истина. Единствената причина за съшествуването на идеята за самостоятелна Македония е нежеланието на великите сили България да бъде обединена. Всяка от великите сили преследва свои интереси без да се съобразява, нито с етнически, нито с исторически дадености. Подобно отношение подсказва че великите сили биха приели освобождението Македония, като независима държава. Именно с тази задача се нагърбва и Г. Капчев имайки лични аудиенции при четирима европейски монарси (руския цар, сръбския крал, румънския крал и българския княз), както и с политически среди в Австроунгария и Германия. Макар и на пръв поглед антибългарска, тази гледна точка е много близка до притчата за цар Соломон и двете майки, които искали да си поделят детето. Тук му е мястото да спомана, че той е един от най дейните панслависти. Що се отнася до етническото му самоопределяне, мога да кажа, че той е написал около двадесет документални книги за България, някои от които можете да намерите в библиотеката на Вашингтонския университет на следният адрес: (http://catalog.lib.washington.edu:2082/search/akapchev+georgi/akapchev+georgi/1%2C2%2C4%2CB/exact&FF=akapchev+georgi+iv+georgi+ivanov&1%2C3%2C) Тези книги са посветени на най-важните за България събития, като освобождението ни от турско робство, независимоста ни 1908г и др. Бил е член на БЗНС и след падането на правителството на Стамболийски е принуден да емигрира в Сърбия където е преподавател в Белградският университет до смърта си през 1934г. Мимоходом ще спомена че той е потомък на онзи Георги Капчев, един от капитаните на Гарибалди спасил жената му при драматичното му отстъпление от Рим описано в няколко книги за българи гарибалдейци, а наскоро и в “Големите български сензации): (http://www.iztok.net/modules.php?name=News&file=article&sid=174). По-късно друг един Капчев е бил от водачите на опълчението на Шипка и т.н. Капчеви са едни от строителите на съвременна България. В заключение ще кажа, че на македонския конгрес трябва да се гледа само и единствено, като на политически ход целящ освобождението на Македония. Дали е бил правилен или не, само бъдещето ше покаже''.</ref> Според [[Иван Михайлов]], Капчев като про-югославски ориентиран емигрант е назначен на държавна работа и получава месечно възнаграждение в Белград в размер на 4000 динара.<ref>[http://www.makedonskatribuna.com/POTRES.pdf Вижте агентите (сръбски и болшевишки) в България през 1929 г. стр. 9.]</ref>

Умира в 1936 година в [[Земун]].
 
==Източници==