Егор Титов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{футболист
| име на играча = Егор Титов
| снимка =
| прякор =
| цяло име = Егор Илич Титов
Ред 20:
| години = 1992-1995 </br> 1995-2008 </br> 2008-2009 </br> 2009-2010 </br> 2012
| отбори = [[Спартак-2 Москва]] </br> [[ФК Спартак Москва]] </br> [[ФК Химки]] </br> [[Локомотив Астана]] </br> [[Арсенал Тула]]
| мачове = ? </br> 324 </br> 12 </br> 24 </br> 5
| голове = (?) </br> (100) </br> (1) </br> (6) </br> (0)
| национален отбор години = 1998-2007
| национален отбор = {{имеНОФ|Русия}}
| национален отбор мачове = 41
| национален отбор голове = (7)
| треньор години =
Ред 36:
==Клубна Кариера==
[[File:Egor Titov.jpg|thumb|left|Титов в състава на Спартак.]]
Титов е в школата на Спартак от 7 годишен. Първият му треньор е [[Анатолий Каральов]]. През есента на 1991 лично [[Олег Романцев]] настоява Титов да премине в дублиращата формация на "червено-белите". Заедно с него там играят [[Андрей Тихонов]], [[Дмитрий Ананко]] и [[Владимир Бесчастних]]. Скоро Егор успява да стане един от лидерите на дублиращата формация. През 1995 е взет в първият отбор след травми на [[Иля Цимбалар]] и [[Андрей Пятницкий]]. Дебютира в мач за купата на Русия срещу [[ФК Урал|Уралмаш]], влизайки в 79 минута на мястото на [[Юрий Никифоров]]. Първото си попадение отбелязва срещу Динамо-Газовик, като това остава единственият му гол през сезона.
В началото на сезон 1996 треньор на Спартак става [[Георгий Ярцев]]. Той налага Егор в състава като опорен халф. Преди 1/4 финалният мач от [[шампионската лига]] срещу Нант, Титов получава травма и Спартак отпада. Тогава получава и фланелката с номер 9, след като [[Андрей Пятницкий]] е запратен в дубъла. Халфът играе във всички мачове през сезона, включително и "златният" мач с Алания, в който "червено-белите" печелят титлата на страната. На следващият сезон играчът записва 43 мача (всичките като титуляр) и е сменен само 4 пъти. Попада в "Списък 33 най-добри" под номер 2. На 15 октомври 1997 вкарва първият си гол в евротурнирите - срещу швейцарският Сион.
През 1998 дебютира за националният отбор в мач срещу Франция. Също така помага на Спартак да достигне 1/2 финал в [[купата на УЕФА]], побеждавайки Аякс. През есента на същата година "червено-белите" успяват да отстранят [[Реал Мадрид]] в 4 кръг на шампионската лига, а Егор подава на бразилецът Робсон за победният гол. В края на сезона е избран за футболист на годината в Русия. В квалификациите за Евро 2000 Титов вкарва първият си гол за "сборная" срещу Андора. В шампионската лига Спартак отпада още в групите и играе в купата на УЕФА срещу [[Лийдс Юнайтед]], като домакинства в [[София]] на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион Георги Аспарухов]].
През 2000 интерес към него има от [[Байерн Мюнхен]], които се съгласяват да платят 22 млн долара за него, но Спартак прекратява преговорите. Същата година е избран за капитан на отбора, след като [[Андрей Тихонов]] е поставен в трансферната листа. В мач от шампионската лига срещу Спортинг Егор вкарва 2 гола. Също така е с основен принос за разгрома над Арсенал с 4:1 във фазата на елиминациите. През тази година играчът вкарва 20 гола във всички турнири и за втори път става футболист на годината в Русия. На следващата година записва 10 мача за националният отбор, който се класира за световното първенство на следващата година. Печели и титлата на страната, която е последна в историята на "червено-белите". През целият сезон Титов изиграва 52 мача.
| |||