Васил Попов (писател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ Външни препратки |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Васил Попов|Васил Попов}}
{{Биография инфо
Line 15 ⟶ 14:
== Биография ==
Васил Попов е роден на [[29 юли]] [[1930]] г. в с. [[Миндя]], [[Великотърновско]].
Завършва гимназия в [[София]]. Следва задочно (3 семестъра) право в [[Софийски университет|Софийския университет]].
Заслужил деятел на културата (1980).
Умира при неизяснени обстоятелства на 12.10.1980 г. в Пловдив.
Най-богатият архив на името на Васил Попов е притежание на катедра „Българска литература“ на [[Великотърновски университет|ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“]].
== Творчество ==
Литературният му дебют е през 1952 г. на страниците на сп. „Български воин“ с разказа „Един ден от две години“. Ранните му творби (разкази, очерци, пътеписи, репортажи) са свързани с вестниците „Бойно знаме“, „Български воин“, „Вечерни новини“, със сп. „Наша родина“ и „Отечество“. Характерен за творческия му път е стремежът към „отваряне“ на българската култура и полагането й в контекста на световните образци (показателни са контактите му с творци като [[Илия Бешков]], [[Цветан Стоянов]], [[Уилям Сароян]], [[Габриел Гарсия Маркес]], [[Марио Бенедети]] и др.).
Първата книга на В. Попов („Разкази“, 1959) интерпретира „задължителните“ за епохата теми — Съпротивата, социалистическото строителство и т. н. Но още тук изпъква различното в почерка на белетриста — интересът към „простата човешка драма“, към изобразяване не толкова на „човека в света“, колкото на „света в човека“. Кулминация на тези тенденции е сб. „Корените“ (1967), обединен по-късно с продължението си „Вечни времена“ (1973) в книгата „Корените. Хроника на едно село“ (1975) — едно от най-значимите явления в литературата на 60-те и 70-те години. Характерно за поетиката на сборника е цикличното обвързване на творбите въз основа на общи персонажи, единосъщ (но неназован конкретно) топос, повествователна техника, основана на разгръщащи се по монтажен принцип състояния — ситуации — особености, които според някои критици (Св. Игов) издават близост до новелистичния роман. Книгата проблематизира едно значимо за българина от 50-те — 60-те години събитие — колективизацията на частната собственост и последвалата я миграция на населението от селото към града. Посланията обаче далеч надхвърлят конкретния социален факт, насочвайки смисъла към сферата на универсалното. Безвъзвратно разрушеният битиен порядък, прекъсването на „традицията“, на изконната обвързаност човек-земя са част от въпросите, които поставя книгата. В системата на персонажите се откроява фигурата на баба Неделя — символ на Непреходното, отпращащ към архетипния образ на Великата прамайка. С особено присъствие се отличава и Генерала — изражение на ценността и силата на Словото-памет. „Корените. Хроника на едно село“ е с основополагаща роля за утвърждаването на т. нар. коренотърсаческа литература и изобщо на коренотърсачеството като социо — културен феномен в ситуацията на 60-те и 70-те години.
Line 37 ⟶ 42:
== Библиография ==
* „Разкази“ (1959)
* „Човекът и земята“ (1962) ▼
* „Васил Георгиев Топалски“ (биографичен очерк, 1960)
* „Корените“ (1967)▼
* „Корав хляб“ (разкази за деца, 1961)
* „Времето на героя“ ( 1968; 1979)▼
* „Малката мина“ (повест за деца, 1962),
* „Това красиво човечество“ (1971)▼
▲* „Човекът и земята“ (1962, разкази)
* „Спокойствие“ (1972)▼
* „Легенда“ (1965, пиеса за Септемврийското въстание)
▲* „Корените“ (1967, 2 изд. - 1975, 3 изд. - 1977)
▲* „Това красиво човечество“ (1971, разкази)
* „Кактусът“ (1971, пиеса)
▲* „Спокойствие“ (1972, разкази)
* „Захарните приключения на Панчо“ (1972, приказка)
* „Вечни времена“ (1973)
* „Зеленият тръбач“ (1975, разкази)
* „Горещи следи“ (1975, портрети, пътеписи и образи)
* [http://chitanka.info/text/18761-korenite „Корените. Хроника на едно село“] (1975; 1977)
* „Низината“ (1977; 1979; 1984)▼
* „Селски притчи“ (пиеса по разкази от „Корените“ и „Вечни времена“, 1975)
* „Слова“ (1978)▼
* „Двамата войводи“ (1977)
▲* „Слова“ (1978, есета)
* „Слънцето на Грузия“ (1978, пътепис)
* „Дайкири. Разкази за Куба“ (1979)
* „Самолет от Цюрих“ (1980, разкази)
* „Оставете балкона отворен“ (1980)
== Източници ==
<references/>
== Външни препратки ==
* [http://liternet.bg/publish11/vpopov/index.html Страница на Васил Попов в Литернет]
* [http://literaturensviat.com/?p=45872 „Слово за Ърнест Хемингуей“], електронна публикация в „Литературен свят“, бр. 34, ноември 2011
* [http://literaturensviat.com/?p=51070 „Слово за Васил Левски“], електронна публикация в „Литературен свят“, бр. 37, февруари 2012
* [http://chitanka.info/text/24294-slovo-za-gi-dxo-mopasan „Слово за Ги дьо Мопасан“], електронна публикация в „Моята библиотека“, 19 юни 2012
* [http://chitanka.info/text/10587-stote-godini-samota-na-gabriel-garsija-m „Стоте години самота на Габриел Гарсия Маркес“], електронна публикация в „Моята библиотека“, 8 март 2009
'''За него'''
* [[Иван Станков (литератор)|Иван Станков]], [http://liternet.bg/publish2/istankov/v_popov.htm „Слово за Васил Попов“], електронно списание LiterNet, 12.10.2005, № 10 (71)
* [[Марин Георгиев (поет)|Марин Георгиев]], [http://liternet.bg/publish28/marin-georgiev/sila-ot-slabost.htm „Сила от слабост“], еЕлектронно списание LiterNet, 23.06.2012, № 6 (151)
* Иван Есенски, [http://literaturensviat.com/?p=46427 „Потпури за зелен тръбач“], електронна публикация в „Литературен свят“, бр. 34, ноември 2011
* Петър Хаджинаков, [http://literaturensviat.com/?p=12817 „Прозата на Васил Попов“], електронна публикация в „Литературен свят“, бр. 10, юни 2010
{{СОРТКАТ:Попов, Васил}}
| |||