Тома Карайовов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12296676 |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
| наставка =
| роден-дата =[[17 април]] [[1869]]
| роден-място = [[Скопие]]
| починал-дата = [[2 декември]] [[1950]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
Ред 14:
Карайовов е роден около 1868 година в [[Скопие]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Син е на видния български общественик [[Иван Карайовов]], един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие.
В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив [[Български таен централен революционен комитет]] и участва в [[Съединение на Източна Румелия и Княжество България|Съединението]]
В 1892 година Карайовов е сред учредителите на [[Млада македонска книжовна дружина|Младата македонска книжовна дружина]] в [[София]]. Създател и секретар е на дружеството „[[Братски съюз]]“. В 1895 година завършва [[право]] в [[Софийски университет|Софийското висше училище]]. В 1895 година на [[Втори македонски конгрес|II конгрес]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] в [[София]] е избран за член на Върховния комитет. В 1896 година е редактор на вестник [[Право (1894 - 1903)|„Право“]]. Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в [[Битоля]] и [[Одрин]]. От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „[[Пряпорец (вестник)|Пряпорец]]“ - орган на [[Демократическа партия|Демократическата партия]].
Ред 31:
След [[Младотурска революция|Хуриета]] от 1908 година Карайовов е сред организаторите на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „[[Отечество (1909)|Отечество]]“.<ref>Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.</ref> След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица [[Санкт Петербург]].
След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]].<ref>[http://www.macedonia-science.org/uchrediteli.html Македонски научен институт. Учредители]</ref> В 1924 година е български генерален консул в [[Албания]]. Делегат е на [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес]] на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „[[Бюлгари (1923 - 1935)|Бюлгари]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.</ref><ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.</ref><ref>[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., стр. 284.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 420.</ref>
Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. [[Георги Занков]] го нарича:
| |||