Любомир Стоенчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
дребни |
||
Ред 11:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Любомир Димитров Стоенчев''' или '''Стоянчов''', с псевдоними '''Велко''', '''Вълнаря'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.22, 24</ref>, е [[българи|български]] военен,
==Биография==
Любомир Стоенчев е роден в град [[Велико Търново|Търново]] на 14 октомври 1876 година. През 1895 година завършва [[Военното училище]] в [[София]] и е произведен в чин [[подпоручик]]. Става член на ВМОК. Един от съратниците на [[Борис Сарафов]]. Участва в подготовката на чети, изпращани за [[Македония (област)|Македония]].
През 1898 година Любомир Стоенчев е изпратен от Сарафов в [[Цариград]] като специален представител на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], за да разговаря с Екзарх [[Йосиф I (екзарх)|Йосиф I]] по отношение на учителите членове на Организацията, които Екзархията трябва да назначи в българските екзархийски училища в различни райони на Македония. За да не бъдат залавяни от турските власти онези учители, за които турската полиция започва да подозира, че са членове на Революционната организация, бързо биват премествани в други градове или села, по-далече от мястото, където са работили до момента.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm1/3_3.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.]</ref>
Ред 30:
След въстанието, през 1904-1905 г. поручик Любомир Стоенчев действа като войвода на чета в [[Малешево]].
По време на [[Балканска война|Балканската война]] Любомир Стоенчев е командир на 9 велешка дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. През Междусъюзническата война на 20 юли 1913 година е командирован в 11 серска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 682.</ref> През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] Любомир Стоенчев отново воюва в Македония, този път като командир на [[Двадесет и осми пехотен стремски полк|28-ми пехотен стремски полк]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.</ref> и дружина от [[Шестдесет и четвърти пехотен полк|64-и пехотен македонски полк]]. Достига до чин полковник от Българската армия.
След войната напуска армията и се отдава на обществена дейност. Продължава да бъде тясно свързан с дейността на ВМРО и ръководителите на Организацията – генерал [[Александър Протогеров]] и [[Тодор Александров]].
Ред 40:
{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Стоенчев, Любомир}}
[[Категория:Български
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Македоно-одрински опълченци]]
| |||