Ядрена енергетика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tourbillon (беседа | приноси) Връщане на изтрит раздел с източници, чистене на разни формулировки и коментари, източник |
|||
Ред 74:
|}]]
<ref name="iaearuc">{{Cite web|url=http://www.iaea.org/PRIS/WorldStatistics/UnderConstructionReactorsByCountry.aspx|
title=МААЕ - реактори в строеж|year=2013}}</ref> където се води строг контрол за всяка държава с ядрена дейност.
Във WNA виждат бъдещето по-оптимистично и от настоящето. На базата на разговори с експерти от различни страни те са разработили дългосрочна прогноза <ref name="wna2100">{{Cite web|url=http://world-nuclear.org/WNA/Publications/WNA-Reports/nco/Nuclear-Century-Outlook-Data|title=WNA Nuclear Century Outlook Data|publisher=WNA}}</ref>, в която се пронозира, че мощностите на АЕЦ в света от 367ГВ в най-лошия случай ще се удвоят през 2030г. до 602ГВ а в най-добрият ще достигнат до 1350ГВ.{{източник}} През 2100г може да достигнат и до 11,046ГВ.
== Сигурност ==
{{основна|Международна скала за ядрени и радиационни събития}}
В историята на ядрената енергетика са се случвали и сериозни инциденти. Най-големите аварии в АЕЦ се случват в Чернобил, Фукушима и Три Майл Айлънд. Други инциденти включват аварии в реакторите на съветските ядрени подводници [[Подводница К-19|К-19]], [[Подводница К-27|К-27]] и [[Подводница К-431|К-431]], и разпадане на атомната батерия на спътник [[NAVSAT]] при навлизане в атмосферата през 1960-те години. Продължава разработването на технологии за т.нар. „пасивна сигурност“ и на методи за [[ядрен синтез]].
Ядрената енергетика е предизвикала значително по-малко смъртни случаи при аварии от всички останали мащабни източници на електроенергия. Производството от въглища, природен газ и водноелектрически централи са причинили много повече смъртни случаи.<ref name="inference.phy.cam.ac.uk">{{Cite web |url= http://www.inference.phy.cam.ac.uk/withouthotair/c24/page_168.shtml |title=Dr. MacKay ''Sustainable Energy without the hot air'' |page= 168 |work= Data from studies by the Paul Scherrer Institute including non EU data |accessdate=15 September 2012}}</ref><ref name="Starfelt">{{citation |url=http://manhaz.cyf.gov.pl/manhaz/strona_konferencja_EAE-2001/15%20-%20Polenp~1.pdf |title=Economic Analysis of Various Options of Electricity Generation - Taking into Account Health and Environmental Effects |author1=Nils Starfelt |author2=Carl-Erik Wikdahl |accessdate=2012-09-08}}</ref><ref>{{Cite web |url=http://www-958.ibm.com/software/data/cognos/manyeyes/visualizations/deaths-per-twh-by-energy-sources |title=Visualizations : Deaths per TWh by energy sources |date=16 March 2011}}</ref> Ядрената енергетика обаче е на първо място по предизвикани финансови щети — около 41% от стойността на всички нанесени материални щети е от ядрени аварии.<ref>Benjamin K. Sovacool. A preliminary assessment of major energy accidents, 1907–2007, ''[[Energy Policy]]'' 36 (2008), pp. 1802-1820.</ref>
== Сравнение с възобновяемите източници на енергия ==
−
Ядрената енергетика може да се разгледа като възобновяем източник на енергия поради липсата на емисии на парникови газове при производството на електроенергия.<ref>[http://www.world-nuclear.org/uploadedFiles/org/reference/pdf/comparison_of_lifecycle.pdf Comparison of Lifecycle Greenhouse Gas Emissions of Various Electricity Generation Sources]</ref> Основната инвестиция при реакторите и ветрогенераторите е тази за построяването им. За 2008 година разходите по подръжка (на единица произведена енергия) за ядрените електроцентрали са малко по-високи от тези за вятърните централи според Администрацията по информация за енергетиката (АИЕ) на САЩ,<ref name=eia2012jan23>[http://www.eia.gov/forecasts/aeo/electricity_generation.cfm Levelized Cost of New Generation Resources in the Annual Energy Outlook 2011]. Released January 23, 2012. Report of the [[US Energy Information Administration]] (EIA) of the U.S. Department of Energy (DOE).</ref> и значително по-ниски според банковата група ''Лазард''.<ref name=lazard2011>[https://docs.google.com/file/d/0Bxo3omeSKZ7AUEpsU2I5M09ZcGM/edit LEVELIZED COST OF ENERGY ANALYSIS – June 2011]</ref>
−
−
Експлоатационният цикъл на АЕЦ е около 40 години, докато този на ветропарковете е около 25 години.<ref>[http://doria17-kk.lib.helsinki.fi/bitstream/handle/10024/39685/isbn9789522145888.pdf?sequence=1 Comparison of Electricity Generation Costs] Table 1 and page 24</ref> Ветрогенераторите обаче могат лесно да се подменят с нови, докато ядреният реактор трябва да бъде спрян при изтичане на неговия експлоатационен ресурс. Атомните електроцентрали се нуждаят също и от хранилища за отработеното гориво, а част от компонентите им трябва да се складират като радиоактивен отпадък.<ref>[http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=nuclear-waste-lethal-trash-or-renewable-energy-source Spent Nuclear Fuel: A Trash Heap Deadly for 250,000 Years or a Renewable Energy Source?]</ref><ref>{{cite web|url=http://www.unep.org/yearbook/2012/pdfs/UYB_2012_CH_3.pdf|title=Closing and Decommissioning Nuclear Power Plants|date=March 7, 2012}}</ref>
−
−
Разходите по построяването на атомна електроцентрала се покачват в последните години, докато тези за изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове спадат.<ref>{{cite web|url=http://phys.org/news200578033.html|title=Is solar power cheaper than nuclear power?|date=August 9, 2010|accessdate=2013-01-04}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.ncwarn.org/wp-content/uploads/2010/07/NCW-SolarReport_final1.pdf|title=Solar and Nuclear Costs — The Historic Crossover|date=July 2010|accessdate=2013-01-16}}</ref> Прогнозите на АИЕ определят цената на електричеството от фотоволтаици за 2016 година да е двойно по-висока от тази от АЕЦ, а на това от ветрогенераторите — малко по-ниска от нея. Ветрогенераторите и фотоволтаиците обаче са непостоянни източници, които в продължение на дни може да не генерират никакво електричество. Освен това тези два източника нямат големи мощности — най-големият слънчев парк в света (Чаранка, [[Индия]]) е с мощност от 214 MW.<ref>{{cite news|title=Gujarat’s 214MW solar park named as Asia’s largest single PV plant|url=http://www.pv-tech.org/news/gujarats_214mw_solar_park_named_as_asias_largest_single_pv_plant|accessdate=Apr-2012|newspaper=PV Tech|date=23 April 2012}}</ref> Най-големият ветрогенераторен парк се намира в Гансу (КНР) и има инсталирана мощност от 5160 MW,<ref name="CD-2010.11.04">[http://www.chinadaily.com.cn/bizchina/2010-11/04/content_11502951.htm Xinhua: Jiuquan Wind Power Base Completes First Stage], ''Xinhua News Agency'', November 4, 2010. Retrieved from ChinaDaily.com.cn website January 3, 2013.</ref> но генерира само 1150 MW.<ref name="CD-2010.11.04" /> За сравнение, най-голямата АЕЦ в света — [[Брус (АЕЦ)|Брус]] в Канада — постоянно произвежда до 6232 MW електроенергия.<ref name="BrucePowertechnology">{{Citation|title=Bruce Nuclear Generating Station|url=http://www.power-technology.com/projects/brucepowergenerating/|accessdate=2010-03-20}}</ref> {{Br}}Средното оползотворяване на капацитета за всички ядрени реактори в САЩ е 89% за 2011 година.<ref>[http://www.eia.gov/tools/faqs/faq.cfm?id=104&t=3 How much electricity does a typical nuclear power plant generate?], EIA</ref> Във Великобритания, за периода 2007-2011, ядрените реактори оползотворяват 61% от капацитета си, сравнено с 42,2% за ТЕЦ и 27,1% за ветроенергийните централи.<ref>[http://www.decc.gov.uk/assets/decc/11/stats/publications/dukes/5955-dukes-2012-chapter-5-electricity.pdf Digest of United Kingdom energy statistics (DUKES) for 2012: chapter 5 - Electricity]</ref><ref>[http://www.decc.gov.uk/assets/decc/11/stats/publications/dukes/5956-dukes-2012-chapter-6-renewable.pdf Digest of United Kingdom energy statistics (DUKES) for 2012: chapter 6 - Renewable sources of energy]</ref>
== Икономика ==
Line 95 ⟶ 107:
След аварията във Фукушима бяха въведени много по-строги изисквания за сигурност и на много реактори се наложи да направят големи неочаквани инвестиции. Неподвижните части на един реактор имат живот над 60 години, но всички движещи се части и тръби трябва да се обновяват редовно и да са в изрядно състояние, което изисква също много средства. В САЩ, където цената на природния газ падна непредвидено към 5-6 пъти, те бяха подложени на допълнителен силен натиск и само за първите 6 месеца на 2013 г. четири от всичките 104 реактора бяха закрити, въпреки че имаха лиценз за работа още дълги години. <ref name="оreh4">{{Cite web|url=http://articles.latimes.com/2013/jun/07/local/la-me-ln-why-san-onofre-nuclear-plant-closing-cost-20130607|title=Why is San Onofre nuclear plant closing?|publisher=LA Times|year=2013}}</ref> <ref name="оreh5">{{Cite web|url=http://www.nytimes.com/2012/10/23/business/energy-environment/dominion-to-close-wisconsin-nuclear-plant.html|title=Wisconsin Nuclear Reactor to Be Closed|publisher=New York Times}}</ref>
При строежа на нови реактори финансовите пречки са още по-големи. Поради многото легирана стомана и ценни метали в тях те са поскъпнали за последните 10 години 3 пъти, от около 1500-2000EUR/kW на около 5000-6000EUR/kW.{{източник}}
Финансовите параметри на нов АЕЦ на теория се изисляват като първо се пресметнат конструктивните разходи (construction cost) при осчетоводяване на всички финансови потоци от текуща цена на реактора (overnight cost), лихви, оскъпяване, инфраструктура и т.н. до датата когато АЕЦ възвърне първия вложен лев. След това се прибавят всички оперативни разходи и се разпределят за да се изчисли себстойността на тока (levelized cost). Целият процес изисква доста допускания, като резултатът е особено чувствителен към точното определяне на датата на пуск и сконтовия процент (discount rate). При желание резултатът може лесно и да се манипулира, а за съжаление в Еврпа и Америка в момента почти не се строят АЕЦ за да се вземат просто статистически данни.
Line 122 ⟶ 134:
Според Научната комисия по ефектите на атомната радиация към [[ООН]] (UNSCEAR), работата на атомни електроцентрали, включително операциите около горивния цикъл, отделят в околната среда радиоизотопи с облъчваща стойност от 0,0002 mSv (мили[[сиверт]]а) на година, в световен мащаб.<ref name=UNSCEAR_GA>{{cite web |url= http://www.unscear.org/docs/reports/2008/09-86753_Report_2008_GA_Report_corr2.pdf |title=UNSCEAR 2008 Report to the General Assembly |publisher=United Nations Scientific Committee on the Effects of Atomic Radiation |year=2008}}</ref> За сравнение, естственият световен радиационен фон възлиза на 2,4 mSv годишно, в зависимост от местоположението може да варира от 1 mSv до 13 mSv годишно.<ref name=UNSCEAR_GA/>. Остатъчната радиация от най-тежкия ядрен инцидент — този в Чернобил — към 2008 година възлиза на 0,002 mSv годишно в световен мащаб, като в годината на аварията (1986) е била 0,04 mSv на човек годишно за цялото [[Северно полукълбо]], и много по-висока сред ликвидаторите и райони в непосредствена близост до аварията.<ref name=UNSCEAR_GA/>
| |||