Директен ефект: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
още поправки |
още |
||
Ред 4:
''Прекият ефект не бива да се бърка с вертикален ефект и с дебати върху хоризонталното действие на Закона за британските човешки права.''
<big>'''Директен ефект'''</big> е принципът на [[право на ЕС|правото на Европейския съюз]], според който разпоредбите на правото на Съюза могат, в подходяща рамка, да предоставят права на частни лица, които съдилищата на държавите-членки на ЕС са длъжни да признаят и приложат. Не изцяло изложен в договорите за ЕС, принципът на директно действие е създаден за първи път във връзка с разпоредбите на тези договори от страна на [[Съд на ЕС|Съда на ЕС]] във делото "Van Gend en Loos v.Nederlandse Administratie der Belastingen". Впоследствие директният ефект бива разхлабен в искането си до членовете на договора и СЕО разширява принципа, оповавайки се на факта, че той е способен да прилага на практика всички възможни форми на законодателството на ЕС, най-важната от които са [[
==Принципът==
Ред 18:
Във Van Gend en Loos беше решено, че гражданин е в състояние да прилага правото, предоставено от законодателството на Европейската общност срещу държавата - въпросът дали или не правата могат да бъдат използвани срещу друг гражданин не е упоменат. В Дефен срещу Сабенна Съдът на ЕС реши, че има 2 разновидности на директен ефект: '''вертикален директен ефект''' и '''хоризонтален директен ефект''', разграничението се основава на физическо или юридическо лице, срещу което правото трябва да бъде изпълнено.
Вертикалният директен ефект се отнася до връзката на правото на ЕС и националното законодателство - по-специално, задължението на държавата да осигури спазването му и неговата съвместимост с правото на ЕС, като по този начин дава възможност на гражданите да разчитат на него в действия срещу държавата или срещу публични инстанции; на
Хоризонталният директен ефект се отнася до отношенията между частни лица (включително дружества). Ако определена разпоредба на правото на ЕС е пряко хоризонтално действаща, то гражданите са в състояние да разчитат на него в действията им един срещу друг.
==Приложение==
Ред 28:
===Регламенти===
Въпреки това, макар и да е вярно, че като цяло регламентите са способни на преки ефекти, всички разпоредби все още трябва да отговарят на критериите, определени от съда, за да се създаде пряк ефект - и като резултат може да има изключения, при които регламентите няма да доведат до преки последици, способни за изпълнение от физическо лице, например Ериданиа срещу Министерство на земеделието и горите (230/78).
===Решения===
[[Решенията]] са пряко ефективни срещу този, до когото са адресирани, тъй като по силата на член 288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) те са "задължителни в своята цялост... до когото (са) адресирани".
===Директиви===
Водещ случай в съдебната практика за прякото действие на директивите е Ван Дъян срещу Обединеното кралство, с който се установява вертикално непосредствено действие на директивитие, а също така и случаят "Маршал срещу Саутхемптън и Здравна служба Саут Уест", който установява, че не съществува хоризонтално действие на директивите.
Хоризонталното действие на директивите е спорен въпрос сред законодателина на Европейската общност, множество главни адвокато подкрепят делото за създаване на хоризонтален директен ефект, но все още не могат да предоставят такива права. В редица случаи СЕО въвежда средства за избягване на това ограничение по прилагане на директивата, а за да се постигне ефикасност по прилагането на мерките случаи изцяло и подробно се тълкуват.
Случаят "Фостър срещу Бритиш Газ" демонстрира желанието на съда да предостави правата на директивата към частни лица и за целите на този случай, съдът претендира, че всяка държавна организация, национализирана фирма или компания, работеща в публичния сектор може да се счита като публичен орган за целите на прилагане на вертикално непосредствено действие, докато от някой по-повърхностен прочит на делото може да се направи извод, че хоризонталното непосредствено действие ще трябва да се изисква за прилагане. Това се вижда в случая с Ван Колсън, където съдът налага практиката на "вникване в" директивата в съществуващото национално право, за да се реализира ефектът на директивата - въпреки че в действителност тя не е част от законодателството. Друг случай, демонстриращ тази практика е случаят "Франкович срещу Италия", където действия срещу правителството за неправилно прилагане на директивата и последваща загуба на права, пострадали в съда, могат да бъдат предприети от даден човек.
В делото "Град срещу Финанзамт Траунщейн", случай, свързан с ДДС, СЕО постановява, че директивата може да бъде непосредствено действаща, тъй като предвижда задължение за постигане на необходимия резултат. Като СЕО в Бекър, друг случай с ДДС, "дали клаузите на една директива изглеждат... да бъде безусловна и достатъчно точна, тези клаузи могат, при липса на мерки за прилагане, приети в рамките на определения срок, да се гледа като срещу всяка национална клауза, която е несъвместима с директивата или доколкото клаузите определят правата, които физическите лица са в състояние да отстояват срещу държавата".
В делото "Публично министерство срещу Рати
За разлика от клаузите на Договора и регламентите, директивите не могат да имат хоризонтален ефект (срещу друго частно лице или фирма), тъй като е решено, че това е в противоречие с принципите за равенство (
==Директният ефект върху процесуалното право==
В "Комет срещу Продуктсчап"
==Бележки==
|