Директен ефект: Разлика между версии

<big>'''Директен ефект'''</big> е принципът на [[право на ЕС|правото на Европейския съюз]], според който разпоредбите на правото на Съюза могат, в подходяща рамка, да предоставят права на частни лица, които съдилищата на държавите-членки на ЕС са длъжни да признаят и приложат. Не изцяло изложен в договорите за ЕС, принципът на директно действие е създаден за първи път във връзка с разпоредбите на тези договори от страна на [[Съд на ЕС|Съда на ЕС]] във делото "Van Gend en Loos v.Nederlandse Administratie der Belastingen". Впоследствие директният ефект бива разхлабен в искането си до членовете на договора и СЕО разширява принципа, оповавайки се на факта, че той е способен да прилага на практика всички възможни форми на законодателството на ЕС, най-важната от които са [[регламентРегламент (Европейски съюз)|регламентите]]ите и при определени обстоятелства [[Директива (Европейски съюз)|директивите]].

Вертикалният директен ефект се отнася до връзката на правото на ЕС и националното законодателство - по-специално, задължението на държавата да осигури спазването му и неговата съвместимост с правото на ЕС, като по този начин дава възможност на гражданите да разчитат на него в действия срещу държавата или срещу публични инстанции; на [[еманация на държавата]], както е определно в Foster v. British Gas plc.

Хоризонталният директен ефект се отнася до отношенията между частни лица (включително дружества). Ако определена разпоредба на правото на ЕС е пряко хоризонтално действаща, то гражданите са в състояние да разчитат на него в действията им един срещу друг. [[Директивите]] обикновено са неспособни да бъдат пряко хоризонтално действащи. Някои клаузи в договорите и нормативните актове като разпоредби могат да бъдат пряко хоризонтално ефективни и изпълнени.

[[Регламентите]] са също обекти на директен ефект. Тъй като член 288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) изрично предвижда, че регламентите "са задължителни в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки" Съдът на ЕС потвърди, че те са попринцип в непосредствено действие и се посочва, че "Поради самата си същност и място в системата на източници на правото на ЕС, регламентите работят, за да предоставят права на частноправните субекти, които националните юрисдикции са длъжни да защитават". Ако определно право е предоставено, следователно регламентът може да бъде както вертикално, така и хоризонтално непосредствено действие.

[[Решенията]] са пряко ефективни срещу този, до когото са адресирани, тъй като по силата на член 288 от ДФЕС (предишен член 249 от ДЕО) те са "задължителни в своята цялост... до когото (са) адресирани".

Водещ случай в съдебната практика за прякото действие на директивите е Ван Дъян срещу Обединеното кралство, с който се установява вертикално непосредствено действие на директивитие, а също така и случаят "Маршал срещу Саутхемптън и Здравна служба Саут Уест", който установява, че не съществува хоризонтално действие на директивите.

Случаят "Фостър срещу Бритиш Газ" демонстрира желанието на съда да предостави правата на директивата към частни лица и за целите на този случай, съдът претендира, че всяка държавна организация, национализирана фирма или компания, работеща в публичния сектор може да се счита като публичен орган за целите на прилагане на вертикално непосредствено действие, докато от някой по-повърхностен прочит на делото може да се направи извод, че хоризонталното непосредствено действие ще трябва да се изисква за прилагане. Това се вижда в случая с Ван Колсън, където съдът налага практиката на "вникване в" директивата в съществуващото национално право, за да се реализира ефектът на директивата - въпреки че в действителност тя не е част от законодателството. Друг случай, демонстриращ тази практика е случаят "Франкович срещу Италия", където действия срещу правителството за неправилно прилагане на директивата и последваща загуба на права, пострадали в съда, могат да бъдат предприети от даден човек.

В делото "Град срещу Финанзамт Траунщейн", случай, свързан с ДДС, СЕО постановява, че директивата може да бъде непосредствено действаща, тъй като предвижда задължение за постигане на необходимия резултат. Като СЕО в Бекър, друг случай с ДДС, "дали клаузите на една директива изглеждат... да бъде безусловна и достатъчно точна, тези клаузи могат, при липса на мерки за прилагане, приети в рамките на определения срок, да се гледа като срещу всяка национална клауза, която е несъвместима с директивата или доколкото клаузите определят правата, които физическите лица са в състояние да отстояват срещу държавата".

В делото "Публично министерство срещу Рати ^[[7]]" обаче, се приема, че ако срокът, даден за изпълнение на директивата не е изтекъл, не може да има непосредствено действие. Директивите са пряко приложими само ако определената дата, от която държавата-членка трябва да ги изпълнява, са минали. Освен това, в случаи, когато държавата-членка е въвела необходимото законодателство, но е направила това неправилно, директивата все още може да бъде непосредствено действаща, както в случая Вербонд ван Недерландсе Ондернеминген(ВНО).

За разлика от клаузите на Договора и регламентите, директивите не могат да имат хоризонтален ефект (срещу друго частно лице или фирма), тъй като е решено, че това е в противоречие с принципите за равенство (вж. "Маршал срещу Саутхемптън и Саут Уест Хемпшир АХА (1986)"). Като такива, директивите са само моментно вертикално непосредствено действащи (т.е. срещу държавата, понятие тълкувано цялостно и подробно от СЕО, включително държавните училища и други "еманации на държавата"). Въпреки това, задължението на държавите членки на ЕС да тълкуват националното си право по един последователен и хармоничен начин с правото на ЕС довежда до индиректно хоризонтално действие по отношение на конвенциите.

В "Комет срещу Продуктсчап" СЕОСъдът доказва, че процедурните правила на всяка държава-членка обикновено се прилагат в случаи от правото на ЕС. Въпреки това, два основни принципа трябва да се спазват: "равнозначност" (процедурата за случаи в ЕС трябва да съответства на процедурата за вътрешни дела) и "ефективност" (процедурата не може да направи закона функционално неефективен).