Директен ефект: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
превод от; кат |
м + бележка |
||
Ред 4:
''Прекият ефект не бива да се бърка с вертикален ефект и с дебати върху хоризонталното действие на Закона за британските човешки права.''
<big>'''Директен ефект'''</big> е принципът на [[право на ЕС|правото на Европейския съюз]], според който разпоредбите на правото на Съюза могат, в подходяща рамка, да предоставят права на частни лица, които съдилищата на държавите-членки на ЕС са длъжни да признаят и приложат. Не изцяло изложен в договорите за ЕС, принципът на директно действие е създаден за първи път във връзка с разпоредбите на тези договори от страна на [[Съд на ЕС|Съда на ЕС]] във делото "Van Gend en Loos v.Nederlandse Administratie der Belastingen".<ref name="gend">(Case 26/62); [1963] ECR 1; [1970] CMLR 1</ref> Впоследствие директният ефект бива разхлабен в искането си до членовете на договора и СЕО разширява принципа, оповавайки се на факта, че той е способен да прилага на практика всички възможни форми на законодателството на ЕС, най-важната от които са [[Регламент (Европейски съюз)|регламентите]] и при определени обстоятелства [[Директива (Европейски съюз)|директивите]].
==Принципът==
Съдът на Европейските общности за първи път произнася доктрината на директния ефект в случая Van Gend en Loos, Съдът на Европейските общности определя критерии (познати
Снабдяването с Европейската статия трябва да: • e ясно
• бъде по-скоро отрицателно, отколкото положително задължение
Line 53 ⟶ 54:
==Бележки==
{{reflist}}
==Външни препратки==
| |||