Шунята: Разлика между версии

'''Шу́нята''' ({{lang-sa|शून्यता}}, {{IAST|śūnyatā}}; [[пали]]: ''шуната''; [[Тибетски език|тиб.]] ''stong pa nyid'', ''stong pa'' — пуст, намиращ се зад пределите на чувственото възприятие, непостижим, ''nyid'' — добавяне на значението за това, че всичко може да се случи; {{lang-mn|хоосон чанар}}) — понятие във [[философия|философията]] на [[будизъм|будизма]], предполагащоозначаващо отсъствието на собствена [[природа]] на нещата и [[Явление|явленията]] (наили [[дхарма|дхармите]]та)- въвоще видедно значение на тяхнатапонятието дхарма). Нещата и явленията съществуват единствено чрез своята обусловеност и взаимозависимост и са напълно лишени от някаква отделна трайна собствена "природа".

Шунята есе счита за едно от най-труднототрудните за разбиране понятие в будизма, не поддаващо се на просто описание и определение. Постигането на „пустота“ е важна цел в будистките [[медитация|медитации]], специфични за различните [[школи на будизма]]. Неточното разбиране на термина „пустота“ в небудистките преводи и коментарии е довело до разбиране на будизма като философия на [[нихилизъм|нихилизма]], [[солипсизъм|солипсизма]], отказ от разумни доводи и от словесно разбиране, отказ от позитивни тезиси, представа за всеобща илюзорност и др.; заради подобно разбиране будизмът непрекъснато е подлаган на критика от небудистките школи. Будистките школи отричат такова разбиране и акцентират внимание на „същността“, „взаимозависимото произхождение“възникване“, [[Причинност|причинносттапричинност]]та и обусловеността.

Основните дискусии за природата на пустотата са се развивали в началото в контекста на спора между будистките и небудистки школи за причинността и собствената природа ([[атман]]ът или „висшето аз“ се отрицаватотричат от будистките школи). Здрава основа на учението за пустотата поставя [[Нагарджуна]], прояснявайкипояснявайки същността на [[Татхагата]] за достигане празнотата на ума и развитие на природата на [[Буда]]. Представата за шунята развиват по-сетне [[Арядева]], [[Асанга]], [[Васубандху]], [[Дигнага]], [[Дхармакирти]], [[Будапалита]], [[Бхававивека]], [[Чандракирти]] и други философи на будизма. Шунята става едно от най-важните понятия на [[Тибетски будизъм|тибетския]] и далекоизточния будизъм, в частност на [[чан]].

Важен източник на учението за пустотата представлява „[[Сърдечна сутра|сърдечнатаПраджняпарамита сутраХридая на праджняпарамитаСутра]]“, почитана във всички школи на будизма [[Махаяна]] и явяваща се нейна основа.