Найден Андреев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Премахнати източници/бележки
привеждане на статията в нормален вид чрез изрязване на първите 2 интервала в началото на всеки ред, въвеждане на празни редове м/у абзаците
Ред 10:
'''Найден Андреев Найденов ''' е български [[композитор]] и [[музикален|аранжор]] на [[естрадна музика]].
 
Завършва Минно-геоложкият институт в София през 1969г., след това завършва [[Академия за музикално и танцово изкуство]] в гр.Пловдив. От 1972 година е отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в [[БНТ]]. Член е на [[Съюз на българските композитори|Съюза на българските композитори]]. Като композитор е писал песни за [[Лили Иванова]], група Трик [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]].
20 години от творческия живот на Найден - от 1972 до 1992 година преминават в БНТ като отговорен и заместник главен-редактор на редакция "Забавна музика". През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Той става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.
Своята дейност, свързана със забавната музика започва през 1966 като ръководител на група "Пчелите". Първите му композиции са оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (т. и изп. Михаил Белчев) - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968. През 70-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни (“Младост”, “Албена”, “Устрем”, “И утре е ден”'), композира музика за филми (“Зона В-2”, “Сляпо куче”) и телевизионни спектакли, мюзикъли (“Кой посрещна пролетта”, “Последният ерген”, “Шахматна война”, “София, само София”, “Генерална репетиция”, “По-скъпа от бисери и злато” - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988). Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина. На фестивала “Златния Орфей”: “Легенда” - ІІІ награда - 1972, “Балада” - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла серенада” - ІІ награда - 1975, “Устрем” - ІІІ награда - 1977. “Далечна песен” - 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто чувство” - 1986 (изп. “Трик”) са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс. “Балада” печели “Бронзова лира” в Братислава - 1973; “Албена” - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето мъжко момиче” (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” 1976. През 1978 – “Устрем” (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден, а през 1984 – “Искра на любовта” - ІІ награда на фестивала “Песни за морето" в Рощок. Песните “Любовта е живот” (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико" (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет” през 1982 и 1986. През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик” на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда. Има издадени и един албум от “Мелодия”, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия. През 90-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По-скъпа от бисер и злато” е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 г. прави рок-операта “Златният век”.
През 2002г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията "Моление" е записана за БНР през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в Народния театър "Иван Вазов" под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.
Ораторията „Моление” излиза и на международната сцена. На 3-ти октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия” е открит с „Моление”. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър под диригентството на Найден Тодоров изпълни „Моление” в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22-ри май ораторията в същия състав е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски” в Москва.
 
20 години от творческия живот на Найден - от 1972 до 1992 година преминават в БНТ като отговорен и заместник главен-редактор на редакция "Забавна музика". През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Той става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.
 
Своята дейност, свързана със забавната музика започва през 1966 като ръководител на група "Пчелите". Първите му композиции са оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (т. и изп. Михаил Белчев) - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968. През 70-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни (“Младост”, “Албена”, “Устрем”, “И утре е ден”'), композира музика за филми (“Зона В-2”, “Сляпо куче”) и телевизионни спектакли, мюзикъли (“Кой посрещна пролетта”, “Последният ерген”, “Шахматна война”, “София, само София”, “Генерална репетиция”, “По-скъпа от бисери и злато” - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988). Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина. На фестивала “Златния Орфей”: “Легенда” - ІІІ награда - 1972, “Балада” - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла серенада” - ІІ награда - 1975, “Устрем” - ІІІ награда - 1977. “Далечна песен” - 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто чувство” - 1986 (изп. “Трик”) са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс. “Балада” печели “Бронзова лира” в Братислава - 1973; “Албена” - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето мъжко момиче” (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” 1976. През 1978 – “Устрем” (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден, а през 1984 – “Искра на любовта” - ІІ награда на фестивала “Песни за морето" в Рощок. Песните “Любовта е живот” (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико" (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет” през 1982 и 1986. През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик” на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда. Има издадени и един албум от “Мелодия”, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия. През 90-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По-скъпа от бисер и злато” е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 г. прави рок-операта “Златният век”.
 
През 2002г. Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията "Моление" е записана за БНР през февруари 2003 г., а нейната световна премиера е на 2 март 2003 г. в Народния театър "Иван Вазов" под диригентството на Методи Матакиев, с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество Максим Патриарх Български на 10 май 2003 г. ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.
 
Ораторията „Моление” излиза и на международната сцена. На 3-ти октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия” е открит с „Моление”. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър под диригентството на Найден Тодоров изпълни „Моление” в Голямата концертна зала на историческия град Ярославл. В рамките на Годината на България в Русия на 22-ри май ораторията в същия състав е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски” в Москва.
 
През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към [[КНСБ]].<ref>[http://www.knsb-bg.org/bg/news/articles/204.html КНСБ-Федерация "Масови жанрове и медии"-учредяване], сайт на КНСБ</ref> Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1255 България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй], Сайт на БНТ</ref>
 
Умира на 28 юли 2013 г.
 
== Източници ==