Уикипедия

Лесичарка: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Етикет: Премахнати източници/бележки
Ред 1:
 
<gallery>
Файл:Example.jpg|Описание1
Файл:Example.jpg|Описание2
</gallery>
{{обработка|форматиране}}
{{без източници}}
Line 15 ⟶ 12:
}}
 
'''Лесичарка''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[община Габрово]], [[Област Габрово]].Селото отстои на еднакво разстояние от град [[Габрово]] и град [[Дряново]] - 10 километра, на пет километра от историческия [[Дряновски манастир]] и на 5км. от село [[Боженци]].
 
== География ==
'''Лесичаркa''' се намира в [[Северен Централен Район]] на [[Република България]] в [[община Габрово]], област [[Габровo]].
'''Лесичаркa''' е [[село]], което се намира в [[Северен Централен Район]] на [[Република България]] в [[община Габрово]], област [[Габровo]]. Разположено се на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ източна дължина. То е с надморска височина 448м. и площ 23,121 кв.м. Според преброяването от 2011 гoдина в него живеят 92 души. Селото се намира на еднакво разстояние от [[Габрово]] и [[Дряново]] – 10 километра, отстои на 5 км. от историческия [[Дряновски манастир]] и на 5км. от село [[Боженци]]. Разстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1-2 км., а най–отдалечените се намират на 5 км от селото. Селото се намира в умерено-континенталният пояс. Континенталния климат има студена зима, като най студен е месец януари и горещо лято – най топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най голяма скорост през януари и най малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повече градуса. Ако се погледне географската карта на селото, веднага става ясно, че през него река не минава. Има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а 6 от тях са изградени с корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец”. След това, когато то се е разраснало хората са потърсили вода на други места и са създали сами чешми. По известно е „Ильовото кладенче”, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец”, който е един от най-старите извори.<ref>(2)</ref>
 
Селото е разположено на 42.933 ̊ северна ширина и на 25.383 ̊ източна дължина. То е с надморска височина 448м. и площ 23,121 кв.м. Разстоянията между селцата в района на Лесичарка не са големи, между 1-2 км., а най–отдалечените се намират на 5 км от селото.
 
Селото се намира в [[Умерено-Континенталния пояс]]. Континенталният климат се характеризира със студена зима и много горещо лято, като най студен е месец януари, а най топло е през юли. Духат умерени северозападни ветрове с най-голяма скорост през януари и най-малка през юни. Разликата между летни и зимни температури може да достигне до 40 ̊ и повече градуса.
 
Покрай селото не минава река, но има малко дере от южния му край, което обаче през лятото почти пресъхва. Въпреки това в селото и близките околности има достатъчно извори с питейна вода. Само в селото бликат 10 извора, а на шест от тях са изградени корита и плочи. В по ранни времена селото се е снабдявало с питейна вода от „камъка Чириковец”. След това, когато то се е разраснало, хората са потърсили вода на други места и са създали сами чешми. По известно е „Ильовото кладенче”, което извирало на десния бряг на дерето. Малко по надолу от него се е намирал „Колювия кладенец”, който е един от най-старите извори.<ref>(1)</ref>
 
== История ==
Селище '''Лесичарка''' се споменава за първи път в описа на [[Пири Карамани]] от [[Никополския санджак]] през 1550 г.(XVIвек). Махала Лесичарка край село Габровa се споменава в османски документ от 1757год. Колибите: [[Смоленца]], Лесичаркa, [[Чумаци]] и [[Карали]] се споменават в данъчни тефтери от началото на XIXвек., които се съхраняват в [[РИМ-Габрово]]. Един от тях под № Вт42 инв. №395 - 1471 са записани селата и махалите от този район във връзка със събирането на данък бирт от 1810 г. По това време данъкоплатците в тези селища са били съответно: за [[Смоленца]] – 108 души, за Лесичарка – 90 души, за [[Чумаци]] – 129 души. Може да се предположи колко души са живели по това време в селата и колко големи са били те. В този тефтер от турско време се виждат и колибите [[Смоленца]]. Това са колиби, които са съществували до средата на XIXвек., защото след това време [[Смоленца]] вече отсъства от данъчните тефтерите. По кое време и къде са се изселили жителите не се знае? Защо е изоставено селището след като не е било малко? За местонахождението на колибите се предполага само по останките на височината Смоленца. На самият връх обрасъл с храсти и полски бурени все още личат зидове, улица и иманярски изкопи. Може да се предположи, че изворът от които са ползвали вода е пресъхнал и това е принудило хората да се заселят в Лесичарка и околните колиби.<ref>(3)</ref>
 
Историческата съдба на Лесичарските селца е много близка. Скътани в дебрите на [[Предбалкана]], защитени от неприятелски погледи, те не са преживявали и претърпявали сериозни катаклизми, като кържалийски нападения, опожарявания и т.н. По време на Априлското въстание населението е спокойно и въпреки близостта на селото до историческия [[Дряновски манастир]], то не е пострадало.<ref>(2)</ref>
 
Около 1855 г. е открито първото килийно училище в селото. То е основано по инициатива на църквата, която поела грижата за училището. Поради липса на стаи за училището, учебните занятия са се провеждали в една стая от къщата на Стоян Гиргинов. Намирало се в приземния етаж в югозападния край на къщата, непосредственно до някогашния дюкян. Учителка е била баба Цанковица – (калугерка). Няма сведения колко деца са се учили в това училище.<ref>(1)</ref>
 
По късно с разрастването на революционната дейност на населението и появата на революционни комитети стари хора разказват, че през селото е минавал [[Васил Левски]] воден от [[Георги Измирлиев]], преоблечен като овчарче.
През 1909 година жаждата за знания и просвета накарала по будните жители на селото да основат "Образователно дружество "Свобода"", което поради големия интерес за участие в него прерастнало през 1915г. в народно читалище "Свобода",съществуващокоето съществува и до наши дни.<ref>(1)</ref>
 
=== Религия ===
Село '''Лесичарка''' и околните села изповядват Источно-православното християнство.
От 1915 година в църковно отношение село Лесичарка е самостоятелна енория със собствен храм. Лесичарска енория се състои от 11 села. Това са: село [[Велневци]]; село [[Кметчетата]]; село [[Велковци]], което е голямо село със 77 къщи, село [[Костенковци]]; село [[Колишовци]], село [[Стойчовци]]; село [[Поповци]]; село [[Карали]]; село [[Чомаци]] и махала [[Гаревци]]. Храмът на селото се казва [[„Св. Параскева”]]. Той е построен околопрез 1835година1834година, иа по късно към него е построена самостоятелна камбанария. Няма сведения кои са строителите му и къде отлята първата камбаната.<ref>(3)</ref>
 
<!-- === Обществени институции == -->=
Село Лесичарка е кметство в Габровска община. Към Лесичарското кметство влизат селата [[Костенковци]], [[Карали]], [[Иглика]] и [[Чумаци]]. Според преброяването от 2011 гoдина в него живеят 92 души. По голямата част от жителите на селото са възрастни хора, но има и по млади, които работят в кметството и здравната служба.-->
<!-- == Културни и природни забележителности == -->
<!-- == Редовни събития == -->
Line 41 ⟶ 46:
* [[Стефана Гиргинова|Стефана Цонева Гиргинова]]–„Буря” - българска партизанка.
 
=== Литература ===
* Тотю Минчев "История на село Лесичарка" 2001&nbsp;г.
* Мария Стефанова Иванова "Дипломна работа за село Лесичарка от 1968&nbsp;г.
* Евдокия Стоянова - "Родови изследвания"
 
=== Други ===
 
 
<!-- === Кухня === -->
== Външни препратки ==
География на България -БАН изд.2004год
 
{{Мъниче селища в България}}
[[Категория: Села в Област Габрово]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лесичарка“.