Разлика между версии на „Робърт Бейдън-Пауъл“

→‎Живот и дейност: приравняване на име: Пауъл
м (Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q12665)
(→‎Живот и дейност: приравняване на име: Пауъл)
== Живот и дейност ==
 
ген. Лорд Бейдън-ПауелПауъл е роден на [[22 февруари]] [[1857]] г. в западен [[Лондон]], [[Англия]], като 12-то от 14 деца в семейството на [[духовник]].<ref>[http://de.encarta.msn.com/encyclopedia_761552880/Robert_Baden-Powell.html Robert Baden-Powell (Encarta)]</ref> По майчина линия той е внук на [[адмирал]] и правнук на изобретателя на [[локомотив]]а [[Джордж Стивънсън]]. Остава сирак на три годишна възраст. Братята му викали за кратко Сти, а той самият се назовавал по късно Би-Пи. От малък е бил самостоятелен и луда глава. В училище не е бил нито особено добър ученик, нито пък се е отличавал със [[спорт]]ни постижения, бил отличен стрелец, природно надарен [[актьор]] и [[художник]]. Притежавал е особено силно изразено чувство за [[хумор]]. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличали и през ваканциите той участвал с братята си в различни походи по суша и море с [[ветроход]], който те сами били поправили и поддържали. Посещавали стари [[крепост]]и, сгради и [[Църква (сграда)|църкви]], предприятия и работилници, спели на открито или в случайни плевни.
 
През [[1870]] г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа залагал примки за зайци и си готвел сам храна на лагерен огън. “Там открих някои от чудесата, които ни обграждат” – пише той по-късно – “и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите”. Приятелите и учителите му го обичали и ценели колкото заради лудориите му, толкова и заради честното си признаване на поразиите в които е участвал. На 19 годишна възраст напуска училище.
Бележките и записките, които Б-П си води, той съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна [[Индия]], веднага след което бива преместен в [[Африка]] поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е [[1884]].
 
За кратко време поручик Бейдън-ПауелПауъл е командирован в [[Германия]], в [[Русия]] и на Балканите.
 
Завръща се отново в полка си в [[Африка]] и участва в кампанията срещу [[зулу]]сите предвождани от вожда [[Динизулу]]. С своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, техният вожд Динизулу му подарява своята ритуална огърлица съставена от 1000 дървени мъниста. Б-П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите и начина по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време е трябвало да се пазят и изхранват самички.
В гарнизона в Индия, поради натрупаният опит и уменията му като военен разузнавач, на Б-П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи, скаути. Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своят метод, като ги разделя на малки поделения, патрулите. Неприятно го впечатляват пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.
 
Може би едно от най-забележителните и известни военни постижения на полковник Бейдън-ПауелПауъл е отбраната на [[Мефекинг]]. Годината е [[1899]]. Избухва [[Англо-бурска война|Англо-Бурската война]] в Централна Африка и поделението командвано от полковник Бейдън-ПауелПауъл бива дислокирано в малкото градче и ж.п. гара Мефекинг. В очакване на лека победа един [[Бури|бурски]] генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по-малък [[калибър]].
 
Мефекинг е разположен в [[Равнина (география)|равнината]] и няма естествени защитни средства. За укрепването му и изграждането на укрепителната система се впрягат всички сили на защитниците – общо около 1500 бели с семействата си и около 8000 души местно население, живеещо отделно в малко село до [[гара]]та. Гарнизонът е наброявал около 1200 зле въоръжени бойци и с шест остарели оръдия, които преди това служели за игра на децата. По късно броят на оръдията се увеличава с още две, едното от които изработено от местната ж.п. работилница, а другото комплектувано от едно изхвърлено и използвано като дирек на порта старо оръдейно дуло.
 
Било е загадка, как Бейдън-ПауелПауъл успява да удържи на напора на Бурите. Малкият му гарнизон се огъвал под напора на противника, въоръжението му било недостатъчно, броят на бойците намалявал. Б-П го крепели две негови правила, с които той обучавал бойците. Първото – „Ако не знаете нещо, измислете го. Използвайте главите си да надхитрите противника“ и второто – „Никога не загубвайте чувството си за хумор, дори и в най тежките си часове“ на обсадата.
 
Когато [[гарнизон]]а оредял до толкова, че почти не останали мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организирал неколцина от по „печените“ момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасяли заповедите и новините за положението, като проявявали изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.
 
След обсада от 217 дена, пристигат подкрепления водени от един от братята на Б-П, също [[офицер]]. Цяла Англия следяля с голям интерес новините, за военните действия там. За забележителни му постижения полковник Бейдън-ПауелПауъл е повишен в чин [[генерал-майор]]. За кратко се завръща в Англия, където е честван като национален [[герой]].
 
Няколко години преди това той написва „В помощ на скаута“ (''Aids to Scouting'') в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б-П с очудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават Бой-скаути, образуват малки групички за упражняване на скауткрафт. Това кара Б-П да ревизира материала и да го направи по-подходящ за младите. През следващите няколко години Б-П, все още действащ офицер, организира и обучава Южно-Африканската конна полиция с численост 11&nbsp;000 души. Получава назначение като Генерал-инспектор на [[кавалерия]]та и се завръща за кратко в Англия. Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по-увлекателно. Преди зараждане на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военнизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – е била достатъчно разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не е била голяма. Б-П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е бил още един повод за опита да се създаде нещо по добро. През лятото на [[1907]] г. той вече и готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика.
 
През лятото на [[1907]] г. Бейдън-ПауелПауъл, заедно с няколко помощници, събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от всички слоеве на обществото и отива с тях на лагер на [[Остров Браунси|о. Браунси]] в залива Пуул, графство Дорсет, южна [[Англия]]. Това е и първият, по точно опитният, скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и за това опитът е бил необичаен и рискован. Б-П разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по голямо измежду тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което само можели да мечтаят – плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Б-П за неговите безкрайни приключения
 
Лагерът завършва успешно и за Б-П той е доказателство за правотата на неговият метод и показва, че най-ефективният начин да се учи скауткрафт и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най често ще се постарае според силите си да го оправдае.
 
[[Файл:Baden-Powell family (1917).jpg|thumb|right|Семейство Бейдън-Пауъл през 1917 година]]
Все още действащ офицер по това време, Б-П се вижда принуден да открие офис за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бой-скаути от цял свят. През [[1909]] г. той придобива благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През [[1912]] г. се оженва за Олав Сенкт-Клер Сомс, потомка на стар [[рицар]]ски род. Има две дъщери. [[1919]] г. е избран за Главен скаут на света. През [[1929]] г. крал [[Джордж V]]. му присъжда титлата [[лорд]] Бейдън-ПауелПауъл от [[Гилвел]].
 
До края на живота си Б-П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в [[Африка]]. Последните години от живота си Бейдън-ПауелПауъл прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в [[Ниери]], [[Кения]]. Почива на [[7 януари]] [[1941]] г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят следотърсаческия знак „Завърнах се у дома“ (кръг с точка в средата). Този знак означава: „Аз изпълних моята задача и си отивам вкъщи“.<ref>Hansen, Walter: ''Der Wolf, der nie schläft: Das abenteuerliche Leben des Lord Baden-Powell'',
Georgs-Verlag Neuss, 1997</ref> Във [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в [[Лондон]] се отслужва тържествен помен.
 
5522

редакции