Робърт Бейдън-Пауъл: Разлика между версии

== Живот и дейност ==

 

 

През [[1870]] г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа залагал примки за зайци и си готвел сам храна на лагерен огън. “Там открих някои от чудесата, които ни обграждат” – пише той по-късно – “и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите”. Приятелите и учителите му го обичали и ценели колкото заради лудориите му, толкова и заради честното си признаване на поразиите в които е участвал. На 19 годишна възраст напуска училище.

Бележките и записките, които Б-П си води, той съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна [[Индия]], веднага след което бива преместен в [[Африка]] поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е [[1884]].

 

 

Завръща се отново в полка си в [[Африка]] и участва в кампанията срещу [[зулу]]сите предвождани от вожда [[Динизулу]]. С своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, техният вожд Динизулу му подарява своята ритуална огърлица съставена от 1000 дървени мъниста. Б-П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите и начина по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време е трябвало да се пазят и изхранват самички.

В гарнизона в Индия, поради натрупаният опит и уменията му като военен разузнавач, на Б-П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи, скаути. Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своят метод, като ги разделя на малки поделения, патрулите. Неприятно го впечатляват пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.

 

 

Мефекинг е разположен в [[Равнина (география)|равнината]] и няма естествени защитни средства. За укрепването му и изграждането на укрепителната система се впрягат всички сили на защитниците – общо около 1500 бели с семействата си и около 8000 души местно население, живеещо отделно в малко село до [[гара]]та. Гарнизонът е наброявал около 1200 зле въоръжени бойци и с шест остарели оръдия, които преди това служели за игра на децата. По късно броят на оръдията се увеличава с още две, едното от които изработено от местната ж.п. работилница, а другото комплектувано от едно изхвърлено и използвано като дирек на порта старо оръдейно дуло.

 

 

Когато [[гарнизон]]а оредял до толкова, че почти не останали мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организирал неколцина от по „печените“ момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасяли заповедите и новините за положението, като проявявали изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.

 

 

Няколко години преди това той написва „В помощ на скаута“ (''Aids to Scouting'') в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б-П с очудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават Бой-скаути, образуват малки групички за упражняване на скауткрафт. Това кара Б-П да ревизира материала и да го направи по-подходящ за младите. През следващите няколко години Б-П, все още действащ офицер, организира и обучава Южно-Африканската конна полиция с численост 11 000 души. Получава назначение като Генерал-инспектор на [[кавалерия]]та и се завръща за кратко в Англия. Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по-увлекателно. Преди зараждане на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военнизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – е била достатъчно разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не е била голяма. Б-П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е бил още един повод за опита да се създаде нещо по добро. През лятото на [[1907]] г. той вече и готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика.

 

 

Лагерът завършва успешно и за Б-П той е доказателство за правотата на неговият метод и показва, че най-ефективният начин да се учи скауткрафт и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най често ще се постарае според силите си да го оправдае.

 

[[Файл:Baden-Powell family (1917).jpg|thumb|right|Семейство Бейдън-Пауъл през 1917 година]]

 

Georgs-Verlag Neuss, 1997</ref> Във [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в [[Лондон]] се отслужва тържествен помен.