Грациан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
| майка = [[Марина Севера]]
}}
'''Флавий Грациан''' ({{lang-la|Flavius Gratianus}}) е римски император
Син на [[Валентиниан I]] и [[Марина Севера]], Грациан е роден в [[Сирмия]] (днес [[Сремска Митровица]], [[Сърбия]]) в [[Панония]]. През [[367]] г. западният император Валентиниан I обявява първородният си син Грациан за свой съвладетел, давайки му титлата август.
През [[367]] г. баща му, западният император Валентиниан I обявява Грациан за свой съвладетел, давайки му титлата август. През [[375]] г. Грациан наследява трона като император на Запада заедно с малолетния си полубрат [[Валентиниан II]] и чичо си [[Валент (Римска империя)|Валент]] на изток. Младият император е повлиян от духовенството и едрите земевладелци чиито интереси облагодетелства, за разлика от Валентиниан I, който е привличал подкрепата на народа. Политиката на Грациан го прави популярен сред висшите класи, но не и сред простолюдието и обикновените войници.▼
▲През [[
Според летописците, Грациан бил образован човек, пишел стихове и говорил красиво. [[Марцелин]] пише също, че младия Грациан имал симпатична външност и прекрасни качества на ума. Ревностно покровителства християнството и застава срещу римското езичество. Отнема имуществото и привилегиите на нехристиянските храмове. Отхвърля традиционните [[политеизъм|политеистични]] атрибути на императорите и премахва [[Олтара на Победата]] от Римския [[Сенат]]. Отказва се от традиционната титла на императорите Върховен жрец, или "pontifex maximus" в полза на Римския [[папа]].
В първите години след възкачването си Грациан е активен военачалник и побеждава в битка [[алемани]]те. През [[378]] г., легионите на източната империя претърпяват катастрофално поражение от [[готи]]те при [[Адрианопол]], а император Валент, чичо на Грациан, загива. В трудната ситуация западното правителство решава за по-удачно да назначи [[Теодосий I]] като суверен на изток през януари 379 г. Докато Теодосий отбранява Тракия от нахлуването на готските нашественици, Грациан ги изтласква от Панония.
Впоследствие Грациан губи интерес към държавните дела, отдава се на лов и забавления, настройвайки срещу себе си повечето пълководци, отчасти и защото толерирал твърде много варварските наемници в армията, особено личната си охрана от [[алани|алански]] конници, които дори имитирал с облеклото си, за голямо разочарование на римските войници. През [[383]] г. избухва метеж в [[Британия]] начело с военачалника [[Магн Максим]], който прехвърля силите си в Галия и предизвиква Грациан. Последният е изоставен от войската в [[Париж]] и бяга към [[Лион]] където скоро бива заловен с предателство и убит.
| |||