ППШ-41: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tulski (беседа | приноси)
Премахната редакция 5507139 на Addbot (б.)
не е мъниче, обработка
Ред 1:
{{обработка|унифициране на мерни единици и добавяне на интервали, където е необходимо}}
{{Огнестрелни оръжия|
име=ППШ Шпагин 7,62
Line 30 ⟶ 31:
[[Файл:Mémorial uniforme soviétique WWII.JPG|ляво|мини|300п|Униформа и въоръжение на руски войник от Втората световна война.]]
 
[[Картечен пистолет]] Шпагин е разработен в началото на Втората световна война. Но идеята за него тръгва от [[Зимна война|Съветско-Финландската война /1939-1940/]]. През 30-те години военните от всички държави - с изключение на Австрия и Финландия, се отнасят крайно пренебрежително спрямo '''автоматичните пистолети''' /автомати/. Това не отминава и генералите от Червената армия - автоматът на Дегтяров е приет на въоръжение през 1935 година, произведен е в малки серии, през 1938 е модифицирано закрепването на плоския, сегментен пълнител /ППД 34/38/ и през 1939 Наркоматът на отбрана излиза с решение ППД 34/38 да бъде снет от въоръжение като "слабо ефективно оръжие, и имащо ограничена употреба". Произведените атоматиавтомати ППД-34/38, се раздават основно на НКВД и граничните войски. През Зимната война руските войски, въоръжени с винтовки, се сблъскват с финландските картечни пистолети SUOMI /финландското название на Финландия/. Те са с барабанен дисков пълнител за 71 патрона и са смятани за една от най-удачните за времето си конструкция. Дегтаров спешно пригажда ППД за такъв пълнител. Под впечатленията от действията на финските автоматчици, въоръжени със Suomi, командването на Червената армия иззема от складовенте и от граничните войски всички налични автомати ППД-34 и ППД-34/38 и организира откарването им на фронта със самолети. Производството на автомати, включително и на ППД-34/40 започва на 3-сменен режим, с пълно натоварване на оборудването.
Отчитайки опита от Зимната война и употребата на /[[MP40|MP38]]/ от немците в Полша и окупираните европейски страни, в СССР се взема решение за създаване на нов автомат, който да замести ППД-34/40. Основната задача на конструкторите при разработката на прототипите е била създаването на оръжие, близко до ППД-34/40 или превъзхождащо го по тактико-техническа характеристика, но освен това евтино и пригодено за масовото производство - и от невоенни предприятия. През 1940 Наркомът по въоръжението дава заявка към оръжейните конструктори за създаване на картечен пистолет, чиито части биха могли да се изготвят без много механична обработка /т.е. необходимост от употреба, предимно, на щамповъчни и пресови детайли/. Този картечен пистолет е трябвало да бъде толкова прост за производство, че при необходимост бързото му пускане в производство да може да започне в което и да е машиностроително предприятие.
 
Line 54 ⟶ 55:
[[Файл:Tokarev,parabellum,32.JPG|мини|ляво|300п|Патрони 7,65 Parabellum, 7,62 х 25 ТТ и 9 х 19 Parabellum. Видна е идентичността на задната част на гилзите на 7,62 х 25 и 9 х 19.]]
ППШ-41 се използва и в наши дни в ограничени количества, най-вече от партизански и военни групировки, както и в армиите на [[Въоръжени сили на Бенин|Бенин]], [[Въоръжени сили на Виетнам|Виетнам]], [[Въоръжени сили на Камбоджа|Камбоджа]] и [[Корейска народна армия|Северна Корея]].
ОбразаОбразът на съветски войник с Шпагин / с барабанен пълнител/ е един от емблематичните символи на ВСВ.
{{оръжие-мъниче}}
 
[[Категория:Картечни пистолети]]